Джейн Фийдър: Смарагдовият лебед

Очите на момичето бяха в същото блестящо небесносиньо, тенът му имаше същия нежен кремав цвят, косата беше в съвсем същия нюанс на наситено тъмнокафяво. Приликата стигаше чак до червеникавите отблясъци, които изглеждаха великолепно под слънчевата светлина. Оттук започваше разликата. Докато тъмната коса на Мод падаше по раменете й на разкошни къдрици, поддържани всеки ден с помощта на нагорещена маша и хартийки, прекрасната коса на акробатката беше късо подстригана, най-вероятно с помощта на някоя купичка за пудинг.

Гарет наблюдаваше с неприкрито удоволствие как крехката фигура изпълнява номерата си върху тясната греда, опъната между два кола на значителна височина от земята. Тя се движеше така умело и гъвкаво по гредата, сякаш стъпваше по твърдата земя, преобръщаше се във въздуха, ходеше на ръце, а накрая направи няколко последователни задни салта, които изтръгнаха от зрителите въодушевени викове.

Фигурата на Мод е също така стройна, помисли си Гарет, но разликата е огромна. Мод беше бледа, тънка и недоразвита. Акробатката, която отново стоеше на ръце и яркооранжевата пола беше паднала на главата й, имаше твърди, мускулести прасци, за приличие скрити под тесни кожени панталони. Ръцете й издържаха без усилие тежестта на тялото. Тя отдели едната си ръка от гредата и махна весело на зрителите, после отново се хвана с две ръце за дървото и се преметна няколко пъти на едната и на другата страна, при което ръцете й сменяха позицията си със светкавична бързина и яркооранжевата пола се развяваше около тялото й. След като сгъни на края на гредата, тя се засили и направи няколко салта във въздуха.

В най-високата точка на салтото тя се преметна назад, завъртя се, стъпи на краката си, изпълни още едно безумно салто със свито тяло и най-после се изправи, за да се поклони на ръкопляскащата публика.

Гарет се смая, когато усети, че се е увлякъл от въодушевлението на тълпата и аплодира възхитено. Лицето на момичето беше зачервено от напрежението, очите му блестяха от радост за успешното представление, на челото бяха избили ситни капчици пот, устните бяха разтегнати в сияеща усмивка. Тя вдигна два пръста към устата си и свирна. Изведнъж от нищото изскочи малка маймунка, облечена в червено жакетче и шапка и веещо се оранжево перо.

Животното свали шапката от главата си и с един скок се озова сред зрителите, като ръмжеше и крякаше непочтително. Гарет хвърли едно сребърно пени в протегнатата шапка и маймунката му благодари с грациозен поклон.

Едно малко момче, може би шест или седемгодишно, се опитваше да привлече вниманието на акробатката върху себе си и махаше трескаво от мястото си в края на сцената. Най-после се надигна и закуцука към нея, при което мъчително влачеше сакатото си краче. Момичето го привлече в прегръдката си и затанцува с него по сцената.

Наистина е учудващо, помисли си Гарет, как тази малка жена заразява достойното за съжаление същество в прегръдката си с прелестта и гъвкавостта си и лицето на момчето пламти от радост. От нея се излъчваше необуздан темперамент, неустоима жизненост и енергия, които се пренасяха върху детето. Най-после тя сложи момчето на ниското столче в ъгъла и гърбавото му телце отново се сви на топка, макар че лицето му продължаваше да се усмихва. Маймунката се върна на сцената и гордо показа шапката си.

Момичето изпразни съдържанието й в кожената кесия, която висеше на кръста му, усмихна се благодарно на множеството и изпрати въздушна целувка. После нахлупи шапката на главата на маймунката и изчезна от сцената с елегантно задно салто.

Приликата е наистина смайваща, направо страшна, помисли отново Гарет. Приличат си по всичко… е, освен по характерите, поправи се той. Не помнеше да е виждал човек, който да притежава толкова малко енергия като Мод. Питомката му прекарваше дните си да лежи на мекия диван до стената, да чете религиозни трактати и да поднася шишенцето с ароматни соли към розовото си носле. Ако някой успееше да я убеди да се раздвижи, тя пристъпваше бавно и страхливо, увита в безброй шалове, снабдена от старата си бавачка с десетина лечебни и тонизиращи средства, които я обгръщаха в ароматен облак. Винаги говореше със слаб гласец, който напомняше на Гарет за тръстикова свирка и караше слушателите да се вслушват със затаен дъх, защото всички имаха чувството, че момичето ще остане без сили още преди да е довършило изречението.

Гарет обаче беше наясно, че въпреки привидната си крехкост, бледата, безцветна външност, братовчедка му притежаваше желязна воля. Младата Мод умееше да извлича полза от пристъпите на мигрена и безбройните си неразположения. Тя знаеше всичко за емоционалния шантаж и без стеснение се ползваше от знанията си. Тя беше достойна противничка на Имоджин… а даже и негова.