Джейн Фийдър - Целувката на черната вдовица

Гуинивър знаеше, че Хю има право, но още не беше в състояние да отговори. На тринадесет децата от аристократичните семейства биваха изпращани в чужди къщи, за да се усъвършенстват в придворните умения — и да получат възможност да завържат изгодни връзки. Робин от две години живееше в дома на Хенри Грей, маркиз на Дорсет, чиято съпруга бе братовчедка на краля — най-доброто място за сина на новия ърл на Кендъл. Несъщата дъщеря на Хю също имаше пълното право да се присъедини към двора на кралската дъщеря. Особеният интерес на краля към Пен позволяваше да се предположи, че той се чувства задължен да й намери добър жених.

Само че Гуинивър не искаше момичето й да влезе в кралския двор. Пен не беше готова да влезе в кръга на интригите, машинациите, лъжите, изкушенията и опасностите, характерни за двора. Как щеше да избягва капаните? Откъде можеше да знае кое е правилно и кое не?

— Можем ли да откажем?

Хю стисна устни.

— Знаеш, че рискуваме да обидим смъртно Негово величество…

— Да, знам, не си струва да поемаме този риск — отговори като на себе си Гуинивър.

— Права си — кимна той. — Не забравяй, че ще бъдем само на няколко мили от Пен, стига да продължим да живеем в Лондон. Тя ще ни посещава винаги когато иска. А в двора ще се срещне с Робин. Той вече има опит в придворните интриги и ще й помага.

— Ако Пен не иска да отиде, няма да я насилвам — отговори решително Гуинивър. Тя се изправи и светлосините поли зашумяха. — А кралското благоволение да върви по дяволите! Защо просто не се върнем в Малори Хол?

— Ако желаеш… но първо трябва да попиташ Пен, и то без да й казваш мнението си — отговори с половин усмивка Хю. — Тя сама трябва да вземе решение.

— Никога не съм й натрапвала мнението си!

— Така си мислиш ти… Но Пен чете мислите ти и не смее да ти противоречи.

След кратък размисъл Гуинивър трябваше да признае, че съпругът й имаше право. Освен това съзнаваше, че не бива да застава на пътя на Пен само защото й беше непоносимо да я загуби.

— Моля те, кажи й ти — каза накрая тя. — Щом поговориш с нея, изпрати я в кабинета ми.

С тези думи тя излезе от беседката и го остави да чака сам доведената си дъщеря.

Гуинивър се настани зад писалището в работната си стая и отвори книга, но не можа да прочете нито дума. След около половин час по коридора се чуха леките стъпки на голямата й дъщеря.

— Влез, Пен.

Момичето влезе бързо и грациозно и застана на прага в новата си одежда от розова дамаска. Като пеперуда върху цвете, помисли си Гуинивър, но като забеляза потисканата възбуда в очите на дъщеря си, изпита толкова горчиво разочарование, че я заболя сърцето. Въпреки това се усмихна и покани момичето да се приближи.

— Значи лорд Хю ти съобщи новината? — попита Пен и пристъпи към масата, където седеше майка й.

Гуинивър кимна.

— Какво ще кажеш за предложението на краля?

Пен я погледна изпитателно, опитвайки се да прочете мислите й. Но спокойната усмивка на Гуинивър скриваше умело бурята в душата й.

— Според мен ще бъде много вълнуващо — изрече момичето със святкащи очи. Притисна ръце към гърдите си и добави: — Мисля, че ми е време да се отделя от къщи. Не смяташ ли и ти така?

Гуинивър, която усещаше загубата като пробождане в сърцето, разбра, че дъщеря й беше взела това решение, без да се съобрази с мнението на майка си. Явно трябваше да се примири веднъж завинаги, че Пен ставаше възрастен човек.

— Щом смяташ, че ти е време, аз няма да възразя. — Гуинивър стана и заобиколи масата. Сложи ръка на рамото на Пен и я привлече към себе си. — Много ще ми липсваш, но се утешавам, че ще си наблизо.

— Да, мамо, няма да бъда далеч от вас, а и лорд Хю каза, че ще ми е позволено да ви посещавам често. Робин отдавна е в дома на маркиз Дорсет, който е приятел на лейди Мери, и ще се срещаме често. Големият ми брат ще ме ръководи и ще ми помага.

Гуинивър целуна дъщеря си по челото. Знаеше, че Робин щеше да се погрижи за несъщата си сестра. Детската им любов беше умряла от естествена смърт и беше отстъпила място на дълбоко и трайно приятелство. Щом Робин щеше да бъде до нея, Пен щеше да разполага с утеха и помощ.

— Ида да кажеш на Пипа — изрече тихо тя. — Сестра ти ще бъде много засегната.

Пен я погледна замислено.

— И тя ще ми липсва много. Въпреки постоянното си бъбрене.

— Помисли за многото въпроси, с които ще те обсипва при всяко твое завръщане!

И двете се обърнаха към вратата, откъдето прозвуча веселият глас на Хю. Непоколебим като скала, той стоеше на прага и наблюдаваше сцената с разбираща усмивка. Ала когато се обърна към Гуинивър, в погледа му блесна загриженост.