Ф. Фицджералд - Отсам рая

Тогава блесна светкавица и сиянието отскочи надалеч, а той видя Елинор и за пръв път се взря в тия нейни очи. О, тя бе великолепна — бледа кожа с цвят на мрамор в звезден зрак, тънки вежди и очи, искрящи като зелени изумруди в ослепителното лъчение. Вещица на около деветнайсет, отсъди, едновременно зорка и мечтателна, с бледо очертана горна устна, пленително издаваща женската й слабост. Дъхът му спря и той облегна гръб назад о стената от сено.

— Сега вече ме видя — спокойно рече тя — и сигурно ще кажеш, че зелените ми очи прегарят мозъка ти.

— Какъв е цветът на косата ти? — попита я напрегнато. — Подстригана е късо, нали така?

— Да, подстригана е. Не знам какъв е цветът й — отвърна, потънала в мислите си, — безброй мъже са ме питали същото. Вероятно цветът й е неопределен, никой не се заглежда в косата ми за дълго. Но виж, очите ми са красиви, нали? Каквото и да кажеш, зная, че очите ми са красиви.

— Отговори на въпросите ми, Магдалена.

— Не ги запомних всичките… и не се казвам Магдалена, името ми е Елинор.

— Трябваше да се досетя. Приличаш на Елеонора — външността ти е като на Елеонора. Разбираш какво имам предвид.

Смълчаха се и се заслушаха в дъжда.

— Водата се стича във врата ми, братко по безумство — съобщи след време тя.

— Отговори ми на въпросите.

— Добре — казвам се Елинор Савидж. Живея в голяма стара къща на миля оттук по пътя. Най-близкият ми родственик, за когото мога да уведомя, е дядо ми — Рамили Савидж. Височина пет фута и четири инча, номер на часовника — три хиляди и седемдесет и седем. Нос — деликатно орлов, нрав — бесен…

— А мен — прекъсна я Еймъри — къде си ме виждала?

— Охо, значи си от ония мъже — отвърна тя надменно, — които трябва да налагат себе си като тема за разговор. Заповядай тогава, момчето ми, миналата седмица, както се печах на слънце зад един жив плет, чувам, че по пътя се задава мъж, който говори следното с приятно самодоволен глас:

Така че аз се ококорих над плета, но неизвестно защо, ти вече бе хукнал да бягаш и видях само прелестния ти тил. „Аха — казах си, — ето един мъж, по когото много от нас биха въздишали“… и така нататък в най-добрия ми ирландски…

— Разбрах — прекъсна я Еймъри. — А сега се върни към себе си.

— Добре. Аз съм от тия хора, които вървят през живота и раздават на другите вълнение, но самата аз почти не получавам, освен ако сама не го припиша на мъжете и нощи като тая. Имам обществената смелост да изляза на сцената, но не ми достига енергия за това. Нямам търпение да пиша книги и още не съм срещнала мъжа, с когото бих сключила брак. Но няма значение, все още съм само на осемнайсет.

Постепенно бурята утихваше и само призрачните тласъци на вятъра огъваха купата най-напред в една посока, а после мрачно я връщаха в другата. Еймъри беше в транс. Осезаваше безценността на всеки миг. Никога преди не бе срещал момиче като нея и никога нямаше да я възприеме както в този час. Не се чувстваше като действащо лице от пиеса, което би било естествено в тъй необикновена ситуация — не, изпитваше усещане, че се е завърнал у дома.

— Току-що стигнах до съдбовно решение — каза Елинор след кратко мълчание — и тъкмо затова съм тук, което дава отговор на още един от твоите въпроси. Преди малко реших, че не вярвам в безсмъртието!

— Така ли? Колко банално!

— Ужасно банално — съгласи се тя, — но въпреки това гнетящо, изтъркано, противно гнетящо. Дойдох тук, за да се измокря — като мокра кокошка. Мокрите кокошки винаги се отличават със съвършена яснота на мисленето — заключи тя.

— Продължавай — любезно я подкани Еймъри.

— Ами… не се страхувам от тъмно, затова нахлузих мушамата и гумените си ботуши и излязох. Разбираш ли, по-рано много се страхувах да кажа, че не вярвам в бога — нали мълнията щеше да ме порази, — а ето сега съм тук и тя, разбира се, не ме е ударила, но главното е, че този път вече не се боях от нея за разлика от миналата година, когато бях поклонничка на християнската наука 47 47 Християнската наука — религиозна доктрина, проповядваща изцеление на духовните и физическите недъзи чрез молитва. Основана в 1864 г. от Мери Бейкър Еди, тази доктрина се е радвала на многобройни привърженици в САЩ в края на XIX и началото на XX век. . Така доказах сама на себе си, че съм материалистка, и се сродявах със сеното, когато ти излезе от гората и замръзна в края й, уплашен до смърт.