Ф. Фицджералд - Леденият дворец

Това бе слънцето и светлината; факла, и още една, и друга след нея, и гласове; под факлата едно лице доби плът, здрави ръце я вдигнаха и тя почувствува нещо на бузата си, беше мокро. Някой я беше хванал и търкаше лицето й със сняг. Колко нелепо — със сняг!

— Сали Каръл! Сали Каръл!

Пред нея стоеше Опасният Дан Макгру и две други физиономии, които не познаваше.

— Дете, дете. Търсихме те цели два часа. Хари едва не се побърка.

Всичко стремглаво се връщаше ка мястото си — пеенето, факлите, страшният рев на маршируващите клубове. Тя се сгуши в ръцете на Патън и нададе дълго, тихо стенание.

— О, аз искам да се махна оттук! Връщам се у дома. Заведете ме у дома. — Гласът й се превърна в писък и сърцето на Хари, който тичаше от съседния коридор, се изпълни с хлад. — Утре! — извика тя не на себе си с луда, необуздана страст. — Утре! Утре! Утре!

Богатството на златната слънчева светлина лееше твърде изтощителна и все пак странно приятна топлина върху къщата, която цял ден гледаше прашната улица. Две птици вдигаха голям шум, намерили хладно място сред клоните на едно дърво от съседния двор, а на пътя негърка мелодично съобщаваше, че може да достави ягоди. Това ставаше следобед през месец април.

Сали Каръл Хапър, опряла брадичка на ръката си, а ръката на старото си място до прозореца, се взираше сънливо в лъскавата прах, над която за първи път тази пролет трептеше горещината. Тя гледаше как един много стар форд излиза опасно от ъгъла и с гръм, пъшкане и подскачане спира на края на алеята. Тя не издаде звук, но миг след това пронизващо познато изсвирване разцепи въздуха. Сали Каръл се усмихна и премигна.

— Добро утро.

Една глава с мъка се появи изпод покрива на колата.

— Отдавна не е утро, Сали Каръл.

— Така ли? — каза тя с превзета изненада. — Може и да не е.

— Какво правиш?

— Ям една зелена праскова. Чакам всеки момент да умра.

Кларк се изви до последен предел, за да види лицето й.

— Водата е топла като парата от чайника. Искаш ли да отидем да плуваме?

— Не ми се ще да се мръдна — въздъхна мързеливо Сали Каръл, — но мисля, че ще дойда.

© 1920 Ф. Скот Фицджералд

© 1986 Николай Попов, превод от английски

F. Scott Fitzgerald

The Ice Palace, 1920

Разпознаване: NomaD, 2008

Редакция: bambo, 2008

Допълнителни корекции: beertobeer, 2008

Издание: Ф. Скот Фицджералд. Избрани творби в три тома, том II. Народна култура, 1986

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10016]

Последна редакция: 2008-12-24 18:13:34

Благородството задължава (фр.). — Б.пр.

Герой от баладата на известния канадски поет Робърт Сървис (1874–1958). — Б.пр.

Недовършена поема от английския поет-романтик Самюел Колридж. — Б.пр.