Ф. Фицджералд - Леденият дворец

„Господи — помисли си тя, — говорят така, сякаш със сгодяването си съм станала по-стара от тях и сега ще се оплача на майките им.“

На Юг сгоденото момиче, дори младата омъжена жена, очаква същите предвзети шеги и ласкателства, отправяни към току-що влезлите в обществото момичета. Един младеж, който добре поде темата за очите на Сали Каръл и как те са го примамили още с влизането му в стаята, страшно се обърка, когато узна, че тя е на гости у семейство Белами и че е годеница на Хари. Той, изглежда, сметна, че е проявил някаква рискована и непростима нетактичност, стана незабавно официален и при първа възможност се измъкна.

Тя много се зарадва, когато Роджър Патън я отне от кавалера й с предложение да поседнат за малко.

— Е, как е — осведоми се той, като мигаше весело — нашата Кармен от Юга?

— Чудесно. А как е… как е Опасният Дан Макгру 2 2 Герой от баладата на известния канадски поет Робърт Сървис (1874–1958). — Б.пр. ? Съжалявам, но това е единственият северняк, за когото знам нещо повече.

Изглежда, това му хареса.

— Разбира се — призна той, — като професор по литература не се предполага да съм чел „Опасният Дан Макгру“.

— Вие местен ли сте?

— Не, аз съм от Филаделфия. Прехвърлен от Харвард да преподавам френски. Тук съм вече от десет години.

— Девет години, триста шейсет и четири дни повече от мен.

— Харесва ли ви тук?

— Ъхъ. Много дори.

— Наистина?

— Защо пък не! Не приличам ли на човек, който се забавлява?

— Преди минута видях как погледнахте през прозореца и потреперихте.

— Просто от въображението ми — засмя се Сали Каръл. — Свикнала съм всичко вън да е тихо и понякога, когато поглеждам през прозореца и виждам как се носи снежна вихрушка, струва ми се, че нещо мъртво се движи.

Той кимна с разбиране.

— Били ли сте по-рано на Север?

— Била съм два пъти през юли в Ашвил, Северна Каролина.

— Компанията е приятна, нали? — каза Патън и посочи танцуващите.

Сали Каръл се сепна. Такава беше и забележката на Хари.

— Безспорно! Те са… кучета.

— Какво?

Тя пламна.

— Съжалявам. Прозвуча по-лошо отколкото исках. Виждате ли, аз винаги деля хората на котки и кучета независимо от пола им.

— Вие каква сте?

— Котка. Такъв сте и вие. Такива са и повечето мъже от Юга, а също и тукашните момичета.

— Какъв е Хари?

— Хари е определено куче. Такива са и всички мъже, които срещнах тази вечер.

— Какво влагате в понятието „куче“? Известна съзнателно проявена мъжественост, противопоставена на изяществото?

— Мисля, че е така. Никога не съм го анализирала… просто поглеждам хората и веднага казвам „куче“ или „котка“. Звучи абсурдно, нали?

— Ни най-малко. Заинтересувахте ме. Аз имах своя теория за тези хора. Мисля, че постепенно се вкочаняват.

— Какво?

— Струва ми се, че растат като шведи, по ибсеновски. Съвсем бавно ги обзема унилост и меланхолия. Това е от дългите нощи. Чели ли сте нещо от Ибсен?

Тя поклати отрицателно глава.

— Ще откриете в героите му някаква мрачна скованост. Те са добродетелни, ограничени, невесели и без никакви възможности за голяма скръб или радост.

— Без усмивки и сълзи?

— Точно така. Това е моята теория. Тук има хиляди шведи. Предполагам, че идват, защото климатът прилича на техния и постепенно се смесват с местното население. Тази вечер тук са дошли вероятно само пет-шест, но ние сме имали четирима губернатори шведи. Отегчавам ли ви?

— Напротив, много е интересно.

— Вашата бъдеща етърва е половин шведка. Лично аз я харесвам, но според моята теория шведите се отразяват зле върху нас като цяло. Знаете ли, че скандинавците имат най-висок процент на самоубийства в света?

— Но щом е толкова потискащо, защо живеете тук?

— О, на мен това не ми влияе. Аз съм добре затворен в себе си, а и предполагам, че книгите имат по-голямо значение за мен от хората.

— Но всички писатели говорят за Юга като за нещо трагично. Знаете — испански сеньорити, черна коса, ками и натрапчива музика.

Той поклати глава.

— Не, трагични са северните раси. Те не се отдават на ободрителното удоволствие на сълзите.

Сали Каръл си помисли за своите гробища. Смътно предположи, че това искаше да каже, когато спомена, че те не я потискат.

— Италианците са най-веселият народ на света… но това е скучна тема — прекъсна разговора той. — Все пак искам да ви кажа, че се омъжвате за хубав човек.

У Сали Каръл се появи желание да му се довери.

— Знам. Аз съм жена, която иска след известен момент да се грижат за нея, убедена съм, че така и ще бъде.