Сюзън Филипс - Да целунеш ангел

— Определено няма да се установяваме в Манхатън.

Не бе тъй сговорчив, както се бе надявала, но тя бе достатъчно оптимистично настроена да повярва, че се нуждаеше само от още малко убеждаване.

— Сигурна съм, че планът ми ще сполучи.

— Нека бъдем съвсем наясно. Ти очакваш да ти дам половината от онова, което Макс ми е платил да се оженя за теб.

— Колко е това, между другото?

— Не е достатъчно — промърмори той.

Никога не й се бе налагало да се пазари, не искаше да го прави и сега, но не виждаше друг избор.

— Ако се замислиш, сигурна съм, че ще се съгласиш, че това е справедливо. В края на краищата, ако аз не съществувах, нямаше да получиш никакви пари.

— Това тогава означава, че си готова да ми дадеш половината от онзи доверителен фонд, който той обеща да основе на твое име.

— О, не, изобщо не възнамерявам подобно нещо.

Краткият му смях приличаше на излайване.

— И аз, кой знае защо, си помислих същото.

— Не ме разбра. Ще ти върна парите веднага, щом получа достъп до фонда си. Моля само за заем.

— А аз отказвам.

Тя разбра, че обърка ужасно всичко. Имаше лошия навик да предполага, че другите ще направят онова, което сама би сторила, ако бе на тяхно място. Например, ако бе на мястото на Алекс Марков, тя сто на сто щеше да си отпусне заема, за да се отърве.

Пушеше й се. Ужасно й се пушеше.

— Би ли ми върнал цигарите? Убедена съм, че само онази не бе нещо в ред.

Той извади посмачканото пакетче от джоба на панталоните си и й го подаде. Тя бързешком запали цигара, затвори очи и пое дълбоко дима.

Чу изсъскването и когато отново отвори очи, цигарата й бе вече в пламъци. Ахна слисана и пусна цигарата на пода. И Алекс отново угаси угарката с кърпичка си.

— Можеш да ги съдиш — рече благо той.

Тя стисна с ръка гърлото си, беше прекалено зашеметена, за да каже нещо.

Той посегна и докосна гръдта й. Тя усети допира н пръстите му върху чувствителното място и отскочи назад. Погледът й срещна онези бездънни, златисти очи.

— Искра — рече той.

Тя закри гръдта си с ръка и усети как силно тупкаше сърцето й. Колко време бе минало, откак друга, освен нейната ръка я бе докосвала там? Може би две години, реши тя, откак бе минала последния си медицински преглед.

Видя, че бяха стигнали до летището, и събра кураж.

— Мистър Марков, трябва да разберете, че не можем да живеем заедно като мъж и жена. Ние сме непознати. Цялата тази идея е смехотворна и аз трябва да настоя да бъдете по-сговорчив по този въпрос.

— Да настоя ли? — повтори благо той. — Не мисля, че имаш правото да настояваш за каквото и да е.

Тя се вдърви.

— Няма да се оставя да бъда заплашвана, мистър Марков.

Той въздъхна, поклати глава, изгледа я със съжаление, но тя нито за миг не повярва, че бе искрен.

— Надявах се, че няма да ми се наложи да го правя, ангелско лице, но, както разбирам, няма да ми е съвсем лесно с теб. Може би ще е най-добре да обявя правилата на играта веднага, за да знаеш какво те очаква. За добро или за зло, двамата сме женени за шест месеца, броено от днес. Можеш, ако го желаеш, да си отидеш всеки миг оттук нататък, но ще трябва да се оправяш сама. А в случай, че досега не си го разбрала, този брак няма да е от онези модерни, от типа дай да се разберем, че да постигнем компромис бракове, за които си чела в онези, женските списания. Това ще бъде една старовремска връзка. — Тонът му стана поне мъничко по-мек, по-благ. — А това, ангелско лице, означава, че командвам аз, а ти ще вършиш онова, което ти кажа. Ако не го направиш, ще ти се наложи да понесеш доста неприятни последствия. Добрата новина във всичко това е, че след като му дойде времето, ще можеш да правиш каквото си поискаш. Не давам и пет пари за след това.

Обля я вълна на паника, опита се да се пребори и да не й позволи да я задави.

— Не обичам да ме заплашват. Може би ще е най-добре да ми кажеш веднага какви ще са тези обстоятелства и какво точно си ми замислил.

Той се облегна назад и лекото повдигане на крайчеца на устните му предизвика тръпки на страх, които пробягаха по гърба й.

— О, ангелско лице, няма нужда да го правя. Още тази вечер ще разбереш всичко сама.

Дейзи се въртеше в разрешената за пушачи зона край изхода на компанията SAAR, дърпаше тъй силно от цигарата си, че главата й се замая. Както разбра, полетът на самолета бе до Чарлстън, Южна Каролина, един от любимите й градове, и тя се опита да приеме това като положителен знак във веригата от събития, която ставаше с всеки миг все по-злокобна.