Сюзън Филипс - Да целунеш ангел

В добавка към няколкото завързани слона тя видя и лама, камила, няколко клетки за едри животни плюс сбирщина най-различни непочтени люде, включително и неколцина мръсни мъже, на повечето от които им липсваха предните зъби.

Баща й винаги е бил сноб. Обичаше старинните родове и благородническите титли. Гордееше се, че сам произхожда от много знатна фамилия от царска Русия. Фактът, че бе дал единствената си дъщеря на човек, който работи в цирк, бе най-красноречивото доказателство за чувствата, които изпитваше към нея.

— Е, не е съвсем като Братя Ринглинг.

— Сама виждам — отвърна тихо тя.

— Братя Куест е известен по-скоро като кално шоу.

— Какво означава това?

Отговорът му й прозвуча зловещо:

— Скоро сама ще разбереш.

Той паркира пикапа до няколко подобни машини, угаси двигателя и излезе. Докато тя слезе от колата, той бе взел и двете чанти от каросерията и бе тръгнал с тях.

Тя се заклатушка подире му по неравната земя, високите й токове потъваха в пясъка. Всички наоколо прекъснаха работата си и я зазяпаха. Коляното й се подаваше от разширяващата се дупка на чорапите, опърленото й сатенено сако бе увиснало на една страна, а обувката й потъна в нещо злокобно меко. Със свито сърце тя сведе поглед, само за да види, че бе стъпила точно в онова, в което си и мислеше.

— Мистър Марков!

Писъкът й имаше истеричен нюанс, но той сякаш изобщо не я чу. Продължи да крачи към редицата жилищни фургони и каравани. Избърса подметката си в пясъка и междувременно си напълни обувката. Възкликни сдавено и отново закрачи.

Той приближи две каравани, паркирани близо една до друга. По-близката бе лъскава и модерна, със сателитна чиния на покрива си. Другата до нея бе очукан, с ивици ръжда фургон, който може би е бил зелен в миналия си живот.

Нека отиде до караваната, вместо до този ужасен фургон. Нека…

Той спря пред грозния зелен фургон, отвори врата и изчезна вътре. Тя изстена, сетне осъзна, че толкова бе претръпнала към шока, че дори не се и изненада.

Миг по-късно той се появи на вратата и я загледа как пристига, клатушкайки се. Когато стигна до желязната стълба, той й се усмихна цинично.

— Дом, мой сладък дом, ангелско лице. Искаш ли да те пренеса през прага?

Въпреки сарказма му, тя избра тъкмо този момент, да си спомни, че никога не бе пренасяна през праг и независимо от обстоятелствата, това наистина бе денят на сватбата й. Може би ако отдадат известна дан на традицията, щяха да получат нещо положително от това ужасно преживяване.

— Да, моля.

— Майтапиш се.

— Не го прави, ако не искаш.

— Не искам.

Опита се да преглътне разочарованието си.

— Добре тогава.

— Това е просто един шибан фургон!

— Виждам.

— Мисля, че фургоните дори нямат прагове.

— Щом нещо има врата, то има и праг. Дори и иглуто има праг.

С ъгълчето на окото си тя забеляза, че започна се насъбира народ. Алекс също го забеляза.

— Тогава просто влизай.

— Ти сам предложи.

— Беше сарказъм.

— Забелязах, че доста го употребяваш. Ако никой случайно не ти го е казвал, това е доста досаден навик.

— Влизай, Дейзи.

Някак си вече бе очертана разделителната линия и онова, което започна импулсивно, се превръщаше вече в битка на волите. Тя стоеше пред стълбите, коленете й трепереха от страх, но въпреки това не желаеше да отстъпи.

— Бих го оценила високо, ако почетеш поне тази традиция.

— За Бога!

Той скочи долу, грабна я и я внесе вътре, след което затвори вратата с ритник. Едновременно с това я пусна на пода.

Преди да успее да прецени дали бе спечелила или загубила тази схватка, тя вече оглеждаше обстановка и бе забравила всичко останало.

— О, Боже мой!

— Нали няма да нараниш чувствата ми, като кажеш че не ти харесва.

— Ужасно е.

Интериорът бе дори по-зле, отколкото външният вид на фургона. Претъпкан и разхвърлян, миришеше мухъл, на старост, на вчерашно ядене. Точно пред нея бе миниатюрната кухничка, светлосиният гетинакс бе избелял и олющен. В малката мивка бяха струпани куп мръсни чинии, върху печката имаше хванал коричка тиган, а вратата на фурната под него бе завързана с връв. Протърканият килим някога може би е бил златист, но сега съдържаше толкова много петна, че цветът му можеше да бъде оприличен единствено на известна течност, която човек изхвърля по физиологични причини. Вдясно от кухничката избелялата дамаска на малко диванче почти не се виждаше под купчината книги, вестници и части от мъжко облекло. Видя още очукан хладилник, олющен бюфет и едно неоправено легло.