Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

Тунелът се стесняваше тревожно. Започна да си представя как ще се оплаче от Рик пред властите, отговарящи за гмуркането, и ще накара да го изгонят. Можеха ли да затварят инструкторите по гмуркане? Не дишаше както трябва. Съчетанието от страх и негодувание объркваше всичко. Трябваше да се насили да направи онова, на което я бяха учили: да диша много, много бавно и дълбоко, да се съпротивлява на страховете си, сякаш вместо заклещена в подводен тунел лежеше в края на часа по йога и си представяше как топка от оранжеви светлини се движи през тялото й. Скоро започна да чува собственото си тежко дишане като звуков ефект във филм на ужасите.

След нещо, което й се стори цяла безкрайност, изплува в синя вода. Намираха се в огромна пещера. Някъде горе вероятно имаше отвор, защото водата беше чиста и осветена от тунели слънчева светлина. Загледа се нагоре в опит да види повърхността, но видя само разсеяна светлина. Рояци от ярко оцветени рибки се стрелкаха насам-натам. Беше като в някакво невероятно друсане с ЛСД. Плуваше нагоре-надолу, забравила за времето и реалността, докато не видя пред себе си Рик, който почукваше по манометъра и излъчваше с всяко почукване такъв покровителствен сарказъм, че тя усети как спечеленото от света на леководолазния спорт е загубено в света на пантомимата.

Оставаха им петнайсет минути. Не виждаше входа обратно в тунела. Рик заплува пред нея, посочи към дупката и с жестове й показа да мине първа. Връщането й се стори доста по-дълго от идването. Нещо не беше в ред. Не познаваше пътя. Страхът й отново изплува: Рик беше терорист, Рик беше разговарял с Мортън, Рик се опитваше да се отърве от нея, защото тя знаеше твърде много. Когато завиваше зад една чупка, видя какво има пред нея и изпищя в регулатора, пищеше и пищеше, така че той отново падна от устата й.

Оливия се озова очи в очи с водолаз, чиято глава бе изцяло покрита с черен каучук, с изключение на цепките за очите и отвор, който мляскаше и смучеше около регулатора като рибешка уста. За секунда в полумрака на тунела те се втренчиха един в друг, вцепенени като котка и златна рибка. После водолазът извади регулатора от устата си и й го подаде, издишвайки мехурчета, задържа погледа й, докато дишането й се нормализира, после го върна и той самият пое въздух. Не откъсваше очи от нейните, докато тя издишваше във водата, после пак поднесе регулатора към устата й, за да може да поеме още въздух.

Инстинктът да се замята във водата и да поеме дълбоко дъх бе непреодолим. Намираха се на трийсет метра под повърхността, под скален покрив. Усещаше как Рик драска зад гърба й, бясно тресе крака й и я бута напред. Дали не си въобразяваше, че е спряла да се наслади на гледката? Ритна с плавници, за да му даде знак да спре, докато водолазът отново внимателно й подаде регулатора.

„Гмуркането е несекваща битка с паниката.“ Фразата непрекъснато се въртеше в главата й. Беше се стабилизирала, дишаше от регулатора, но започваше да я залива нова вълна на ужас. Беше притисната между Рик и закачуления мъж в най-тясната част на тунела. Дори ако двамата с Рик се върнеха в пещерата, може би нямаше да успеят да стигнат навреме. А ако успееха, може би нямаше да стигнат до въздуха на повърхността, можеха просто да умрат там.

Закачуленият мъж вдигна пръст да привлече вниманието й. Продължаваше да го гледа в очите и да диша от въздуха му, докато той посегна към тялото й. После извади ръката си с нейния регулатор. Все още задържащ погледа й като инструктор по време на демонстрация, той пое въздух от него, а после й го подаде. Стори й се, че в очите му съзира нещо познато, но не можа да види цвета им. Кой беше?

Поне не се опитваше да я убие, или ако се опитваше, се поддаваше на саморазрушително поведение. Той протегна отново ръка, напипа манометъра й, погледна го и й го показа. На тази дълбочина имаше въздух още за седем минути. Рик бясно дърпаше крака й. Опита се да извърне глава. Когато се обърна отново напред, гмуркачът се отдалечаваше от нея заднишком, с постоянна скорост, сякаш го теглеха. Тя започна да рита и се придвижи напред. Усети силно парещо жилване по рамото. Огнен корал. Изпитваше непреодолимо желание да срита Рик в лицето с плавника си. Щом беше планирал да влизат в тунел, трябваше да я предупреди, за да облече цял костюм.

Тунелът се разшири. Светлината отпред изглеждаше някак различна. Вече не виждаше водолаза пред себе си. Движеше се все по-бързо и по-бързо, излезе от тунела, погледна нагоре и видя светлината и мехурчетата на повърхността лъжовно близо. Потисна стремежа си бързо да се понесе нагоре, обърна се да види какво става с Рик, който тъкмо изникваше от тунела и й правеше знак, че всичко е наред — кръгче с палеца и показалеца си.