Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

Преди сериозно да е дообмислила нещата, тя скочи и се озова отсреща, като пльосна в някаква смрадлива гадост. Успя да се спаси от падането в клисурата, като се вкопчи в основата на дървото, също покрита с гнусната пихтия. Обърна глава да я погледне и разбра, че в пихтията има нещо лошо. Ноздрите й изобщо не я възприемаха. Като си припомни тренинга си от безбройните смрадливи тоалетни в Третия свят от времето на хипарските й пътешествия, тя рязко издиша и повече не пое дъх, докато не излезе от обхвата на вонята. После с горящи дробове насочи лице към небето, подуши внимателно, пое дълбоко дъх от прекрасния попаянски въздух и започна да смъква дрехите си.

Лежеше по корем по сутиен и бикини, а покритите с пихтията джинси, фланелка и обувки бяха скътани на известно разстояние, откъдето не можеше да ги подуши. Беше невидима за охраната отстрани на хълма и надничаше през шпионския бинокъл към курорта на Пиер Ферамо. Тюркоазената коралова лагуна бе изпъстрена с палми и дървени шезлонги, покрити с кремави ленени възглавници. В центъра на дървен подиум беше издълбан квадратен басейн. Голямата структура със сламен покрив зад басейна очевидно беше само рецепцията и ресторанта. В лагуната се бе проточил дървен пристан, водещ към бар със сламен покрив. ОТ двете му страни две пътеки стигаха до водата, а край всяка имаше по три колиби със сламени покриви. Всяка разполагаше със засенчена дървена веранда с дървени стъпала, водещи право в морето. Сред палмите, на ръба на плажа, бяха разхвърляни още шест колиби за гости. Ммм — помисли Оливия. — Може би все пак трябва да го посетя. Дали не бих могла да наема някоя от колибите над водата? Или е по-добре да се настаня по-назад, в края на плажа? А пясъчните мухи?

Клиентелата, излегнала се по шезлонгите и насядала на високите столчета край бара, приличаше на модели на „Вог“. Двойка тапицирани каяци се клатушкаха от отсрещната страна на лагуната. Един мъж плуваше с шнорхел. Две момичета във водолазни костюми скачаха от ръба на скалата, ръководени от инструктор. Вдясно от курорта имаше паркинг, където бяха наредени камиони и багери, компресор и резервоари. Черен път се виеше около носа. Отвъд него солиден бетонен вълнолом минаваше край коралите и стигаше до мястото, където водата ставаше от тюркоазена най-тъмносиня. Остави бинокъла и щракна още няколко снимки. Приближи го пак до очите си, но кой знае защо, не можа да види нищо.

— Държиш го наопаки.

Пое дъх да изпищи, но една ръка затисна устата й, а друга изви нейната зад гърба.

Загърчи се й се изви назад, за да открие, че гледа в сивите очи на доскорошния си любимец.

— О, Боже, ти ли си? — изръмжа тя между пръстите му.

— Какви ги вършиш?

Мортън Си звучеше леко развеселен в ярък контраст с ръката върху устата й.

— Маай ше — нареди тя с всичкото достойнство, което успя да събере при така стеклите се обстоятелства.

Мортън отпусна хватката си и сложи пръст на гърлото й.

— Говори тихо. Какво търсиш тук?

— Разглеждам забележителности.

— По бельо?

— Правя и слънчеви бани.

— Как се озова тук?

— Скочих.

— Скочила си?

— Да, и едва не паднах долу. Терасата е покрита с пихтия, дрехите ми също.

— Къде са?

Посочи му ги. Той се смъкна надолу по склона. Оливия чуваше тихи звуци и шумолене. Започна да се обръща.

— Казах да не мърдаш. — Появи се отново на билото на хълма. — Това твое ли е? — попита той и й показа един морков.

Тя яростно го загледа.

— Не започвай да се цупиш. Слез на терасата, но бавно. Седни на онзи камък.

Докато изпълняваше нарежданията му, осъзна, че трепери. Мортън Си скръсти ръце, съблече ризата си през глава и й я подаде.

— Облечи я.

— Не и с твоята воня по нея.

— Облечи я. — Отстъпи назад, като я гледаше как облича ризата му. — Не си журналистка, нали? Какво правиш тук?

— Казах ти. Дойдох да се разходя по Пъмпкин Хил. Исках да видя красивия курорт.

— Да не си откачила?

— Защо да не погледна прекрасния хотел? Ами ако искам да отседна там?

— Ами тогава попитай прекрасното туристическо бюро в прекрасното село и ако имат прекрасна стая, ще те закарат там с прекрасна лодка.

— Може и да го направя.

— Ами давай.

— А ти какво правиш тук?

— Винаги ли си толкова трудна?

— Работиш за Ферамо, нали?

— Това, което ти трябва, е да се върнеш в селото, без да те забележат и ако имаш грам мозък, изобщо не споменавай, че си се качвала тук.