Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

Пластмасова туба с ром и няколко с портокалов сок обикаляха от ръка на ръка. Когато стигнаха острова, който беше на сто метра срещу брега и напълно необитаем, запалиха огън и смесиха напитките в кокосови черупки. В началото това й напомни за училищните купони, на които всички гадаеха кой с кого ще се свали по-късно, като се правеха на много печени и само от време на време избухваха в нервен смях. Имаше много песни и дрънкане на китари, докато се смъркаха купчинки кокаин и се раздаваха цигари марихуана. Хората започнаха да сядат около огъня и Оливия се присъедини към тях.

Осъзна, че не може да се избави от присъствието на Мортън Си и непрекъснато го следи с ъгълчето на окото си и леко се паникьосва, като го види да разговаря с друго момиче. От всичко това лъхаше на прекрасно юношество. Той изобщо не й обръщаше внимание, но погледите им няколко пъти се кръстосаха и тя знаеше. Той се настани от отсрещната страна на огъня, а тя посръбваше питието си, като отказа предложения й кокаин, но от време на време дръпваше от някоя цигара с марихуана, която вървеше от ръка на ръка, и наблюдаваше сериозното му лице на светлината на огъня. Дуейн се наведе, за да влезе в полезрението й, а правата му коса се спусна върху лицето.

— Рейчъл — сериозно зашепна той, — виждаш ли онези дървета там? Зад тях е скрит хеликоптер. Виждаш ли го? Увит е в памук.

Огледа се крадешком, а после заскача към дърветата като маймуна.

Очевидно кокаинът си казваше думата. Вдясно от нея се завърза оживен спор, в който участваха хора, изцяло съгласни един с друг.

— Така е, така е, човече! Точно така е.

— Да, искам да кажа, това е толкова, толкова…

— Тъкмо това ти разправям! Именно това ти казвам! Някой тръгна към огъня, като си мърмореше:

— …сетивата — могат да ни дадат усещане за реалност, която, изглежда, е същата реалност и наистина е свързана с тази реалност, но не е буквално същата реалност. — Пъхна палеца си в огъня, изруга и падна.

Оливия се отпусна назад и затвори очи. Някой беше донесъл касетофон и пусна френски шансони. Тревата беше прекрасна — крайно лека, крайно гъделичкаща и крайно секси.

— Променила си косата си.

Отвори очи. До нея седеше Мортън Си и се взираше в огъня.

— От слънцето е.

— Да, разбира се.

Той полегна назад, опря главата си на лакът, гледаше я, очите му пробягваха по лицето й. Би могъл да се наклони още няколко сантиметра и да я целуне.

— Искаш ли да се разходим? — прошепна. Помогна й да стане, хвана я за ръка и я поведе към плажа. Хареса й допира на ръката му — беше груба и силна. Пътечката обиколи една скала, която ги скриваше от огъня, той спря, махна косата от лицето й и я погледна с напрегнатите си сиви очи. Фината линия на скулата и челюстта му се очертаваха на лунната светлина. Изглеждаше зрял и опитен, сякаш беше преживял много неща. Взе лицето й в ръка и я целуна дръзко и нахално, притисна я с тялото си в скалата. Целуваше се страхотно.

Опипа уверено тялото й. Тя уверено го прегърна през врата, опиянена от целувката, докосваща мускулите на гърба му. Под ризата му напипа някакъв колан. Проследи го с пръсти до кръста му и го остави да отблъсне ръката й.

— Пистолет ли носиш?

— Не, скъпа — прошепна той. — Просто се радвам да те видя.

— Радостта ти се усеща на много странно място.

— Целта ни е изненадата — отвърна той и сръчно бръкна в джинсите й. Божичко, наистина се чувстваше отново на шестнайсет години.

Дочу крясъци. Иззад скалата се появи Дуейн. Вторачи се в тях, като яростно дъвчеше дъвка.

— Ей, човече, корабчето се връща — дрезгаво рече той.

Двамата се пуснаха и заоправяха дрехите си. Мортън Си я прегърна през рамо и се върнаха при останалите. Той кратко се засмя.

— Боже, как ще качим тоя народ на корабчетата?

Рик беше почти стигнал до една кокосова палма, може би в търсене на хеликоптер, увит в памук. Дуейн закачливо се носеше по плажа, без да спира да дъвче. Малка групичка беше отишла при лагуната и танцуваше във водата, размахвайки ръце над главите си. До умиращата жарава на огъня в оживения спор на съгласието се бяха включили още хора, които си викаха един на друг:

— Точно така го виждам, точно така го виждам!

— Именно! Именно така е!

Мортън Си въздъхна и започна да ги насочва към корабчетата.

Вятърът беше спрял, морето беше мастиленочерно и спокойно. Разговорът се насочи към Ферамо. Дуейн беше ядосан и се втренчи в светлините на другия край на острова, като дъвчеше яростно.