Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

Мобилният й телефон отново зазвъня. На мониторчето пишеше „извън обхвата“. Ферамо! Трябваше да е той.

— Аз съм — заговори Кейт. — Събудиха ме презатлантически мисловни вибрации. Каниш се да направиш нещо лошо, нали?

— Не, не. Само, ъъъ, Пиер притежава хотел за водолази в Хондурас и…

— Да не си посмяла да го следваш в Хондурас. Това е лудост. За какво се труди през всичките тези години, ако ще се поддадеш на чара на някакъв смехотворен плейбой в стил Доди ал Файед? Вероятно има косми по гърба. След четири години ще те затвори вкъщи с фередже, докато той пътува по света и чука кандидат-звезди.

— Не е вярно. Ти не го познаваш.

— О, моля те. Ти също. Оливия, просто се прибери. Оправи положението си в „Сънди Таймс“. Продължавай да градиш кариера и живот, които никой не може да ти отнеме.

— Ами ако е истина? Ако е от Ал Кайда?

— Тогава се прибери още по-бързо. Освен без кариера, ще останеш и без глава. И не, не се опитвам да си присвоя сюжета ти.

— Извинявай за това — овчедушно рече Оливия.

— Всичко е наред.

— Нямам намерение да прекарвам остатъка от живота си с него. Просто исках малко…

— Не е нужно да търчиш до шибания Хондурас за едно „малко“… Качвай се на полета до Хийтроу още тази вечер и утре ще се видим.

Таксито вземаше бетонния завой към залите за заминаващи.

— Така, пристигнахме. Международен терминал — намеси се шофьорът. — Коой компания?

— Ще сляза тук.

— Много си податлива на мъжете.

— Е, поне не съм се омъжвала два пъти — рече Оливия, като се опитваше едновременно да слезе от таксито, да даде бакшиш на шофьора, да хване сака и да стисне телефона между ухото и рамото си.

— Това е, защото си била шоково вкарана в преждевременно помъдряване поради случилото се със семейството ти. Иначе до двайсетгодишна възраст щеше да си омъжена, също като съученичките ти.

Оливия беше връхлетяна от внезапна интуиция.

— Да не си се скарала с Доминик? — попита тя, като се мъчеше да обясни със знаци на шофьора, че не е възнамерявала да му дава бакшиш от двайсет долара за трийсетдоларов курс.

— Мразя го.

— А, значи все пак историята ви продължава. Любовта и омразата са едно и също чувство. Обратното на любовта е безразличието.

— Млъкни. Мразя го. Та значи ще кацнеш утре към три? Ела направо тук.

— Да, ъъъ, ще ти се обадя — изрече със съмнение Оливия и тръгна към терминала.

Оливия обичаше да пътува сама: беше в движение само с един малък сак и отговаряше сама за себе си. Усмихна се радостно, когато автоматичните врати се плъзнаха да я приемат. Откъде знаеха кога да се отворят? Караха я да се чувства важна особа.

Седна на една от редиците с пластмасови седалки и започна да наблюдава летищния свят, който се нижеше край нея: разтревожено семейство, обуто с гуменки, с пастелни якета и издути раници, които представляваха униформата на туристите, стиснали здраво чантите си, оглеждащи се страхливо и скупчващи се да се предпазят от един чужд свят. Дебела мексиканка с бебе следваше сърдито на вид момче. Сети се за думите на Кейт. Дали щеше да остане Рейчъл Пиксли и да води обикновен живот, ако не беше катастрофата? Неее, помисли тя. Нямаше обикновен живот. Животът беше крехък и причудлив и се променяше от нищо и никакво. От човека зависеше да извлече удоволствията му.

Извади намачкана разпечатка на електронна поща и я зачете отново.

От: редактор@Елан.со.uk

Относно: Пиер Ферамо

Драга Оливия,

Тази сутрин Пиер Ферамо ни се обади лично. Мосю Ферамо обясни, че хората му са допуснали непростима грешка, с която ти нямаш нищо общо. Говори за теб с най-ласкави думи и помоли незабавно да те възстановим на работа. Не знам как да ти се извиня за погрешната преценка. Получихме материала, който ни изпрати, отличен е. Мисля, че в него има достатъчно хляб да продължиш да работиш. Искаш ли ти да продължиш с него или би предпочела да отидеш в Хондурас и да пишеш за водолазите, за които спомена мосю Ферамо? Ако желаеш, бихме могли да изчистим материала за „кандидатките“ от вторичните елементи и да го пуснем в твоята рубрика. Уведоми ни.

Още веднъж извинявай, очакваме още много превъзходни материали от теб в бъдеще.

Сложи я в чантата и извади разпечатките на полетите на „Експедия“. Имаше полети в двайсет и петдесет до Лондон и в двайсет и четирийсет до Ла Сейба в Хондурас през Мексико Сити. Оставаше само да реши.