Пол Февал - Гърбавия

— Вие ще бъдете най-прелестната маркиза на света! — извика той. — Ето че се разбрахме! И не мислете, че постъпвам лекомислено. По пътя много сериозно обмислих всичко.

— А моето съгласие? — възрази доня Крус.

— И за това помислих. Ако не се съгласите, ще ви отвлека. Да не говорим повече за решени неща! Нося изключително важни вести и на всяка цена трябва да се видя с госпожа дьо Гонзаг.

— Госпожа дьо Гонзаг е с дъщеря си и не приема — отговори доня Крус.

— С дъщеря си? — извика Шаверни. — С госпожица дьо Ньовер, вчерашната ми невеста? Очарователно дете, ей богу! Само че аз обичам вас и ще се оженя за вас, и то още днес! Чуйте ме добре, любима, говоря съвсем сериозно: трябва да бъда приет, на всяка цена да бъда приет, още повече щом госпожица дьо Ньовер е с майка си!

— Невъзможно!… — понечи да възрази циганката.

— За френските рицари няма нищо невъзможно! — сериозно заяви Шаверни.

Той грабна доня Крус в прегръдките си и открадвайки си мимоходом, както се казваше по онова време, половин дузина целувки, внимателно я отмести.

— Не знам пътя — добави той, — но богът на авантюристите ще ме води. Чели ли сте романите на Ла Калпрьонед? Не минава ли навсякъде човек, който носи писмо, написано с кръв върху батистена кърпичка?

— Писмо, написано с кръв! — повтори доня Крус и усмивката й начаса се стопи.

Шаверни беше вече в салона. Циганката се спусна подире му, но не успя да му попречи да отвори вратата на молитвената стая и да нахълта при принцесата съвсем ненадейно.

Тук маниерите на Шаверни видимо се промениха. В случай на нужда тези луди глави знаеха как да се държат.

— Госпожо благородна братовчедке — каза той, като се спря на прага и склони глава в почтителен поклон, — до днес не съм имал честта да ви изкажа коленопреклонно почитанията си и вие не ме познавате. Аз съм маркиз дьо Шаверни, братовчед на Ньовер по линия на госпожица дьо Шаней, моята майка.

При името на Шаверни Орор уплашено се бе притиснала към майка си. След маркиза на прага на стаята се появи и доня Крус.

— И какво дирите в дома ми, маркизе? — попита гневно принцесата и рязко се изправи на крака.

— Идвам да изкупя вината на един глупак, мой познат — отвърна Шаверни, отправяйки към Орор почти умолителен поглед, — на един безумец, който носи почти същото име като мен. И вместо да поднасям на госпожица дьо Ньовер извинения, които няма да бъдат приети, аз откупувам прошката й срещу едно писмо.

И той се отпусна на едно коляно пред Орор.

— Писмо от кого? — попита принцесата и смръщи вежди. Разтреперана и пребледняла, Орор вече се беше досетила.

— От кавалера Анри дьо Лагардер — отвърна Шаверни.

В същото време той извади от пазвата си кърпичката, върху която Анри с кръвта си беше написал няколко думи. Орор се опита да стане, но безсилно се отпусна обратно на софата.

— Да не би…? — започна принцесата, когато видя покритата с червени петна кърпа.

Шаверни гледаше Орор, която притичалата се доня Крус вече подкрепяше.

— Писмото наистина изглежда зловещо — каза той, — но не се плашете. Когато човек не разполага нито с мастило, нито с хартия…

— Жив е! — прошепна Орор и от гърдите й се откъсна дълбока въздишка на облекчение.

Тя вдигна красивите си, пълни със сълзи очи към небето и отправи гореща благодарност към бога. После взе от ръцете на Шаверни пропитата с кръв на Анри кърпичка и страстно я притисна към устните си.

Принцесата извърна глава. Това навярно бе последният бунт на нейната гордост.

Орор се опита да чете, но сълзите я заслепяваха, а освен това попилата кръв правеше написаните редове почти нечетливи.

Госпожа дьо Гонзаг, доня Крус и Шаверни се опитаха да й помогнат, но тези преплетени и разлати йероглифи останаха за тях пълна тайна.

— Аз, аз ще го прочета! — каза Орор, като избърса очите си със самата кърпичка.

И тя прочете следното: „До госпожа принцеса дьо Гонзаг. Нека още веднъж видя Орор преди да умра!“

За миг Орор остана неподвижна, сякаш в несвяст. После се обърна към Шаверни и попита:

— Къде е той?

— В затвора Шатле.

— Значи вече е осъден?

— Нямам представа. Знам само, че е в карцера.

Орор се отскубна от прегръдките на майка си.

— Отивам в Шатле — каза тя.

— До вас е вашата майка, дъще! — промълви принцесата и в гласа й прозвуча укор. — От днес нататък вашата майка е ваш наставник и помощник. Не от сърцето ви дойдоха тези думи; сърцето ви каза: „Мамо, заведете ме в затвора Шатле“.