Пол Февал - Гърбавия

— Твоят съпруг, дъще — сниши глас принцесата, — не е убил Филип дьо Ньовер, той го е защитавал.

Изведнъж от цялата студенина на дъщеря й не остана и помен. Орор се хвърли на врата на майка си и покри лицето й с целувки.

— Това пак е за него! — промълви госпожа дьо Гонзаг с тъжна усмивка.

— Не, това е за теб! — буйно извика Орор и притисна устни към ръцете на майка си. — За теб, мила мамо, защото най-сетне те открих! За теб, която обичам, за теб, която ще обича и той! И какво направи?

— Писмото, което хвърля светлина върху невинността на Лагардер, е вече в регента — отговори принцесата.

— Благодаря! О, благодаря! — възкликна Орор. — Но защо тогава го няма?

Принцесата направи знак на Флор да се приближи.

— Прощавам ти, малката — каза тя и я целуна по челото. — Каретата е готова. Ти ще донесеш отговора на въпроса на дъщеря ми. Върви и се връщай по-бързо, ние те чакаме!

Доня Крус се отдалечи тичешком.

— Е, скъпа моя — обърна се принцесата към Орор и като я хвана за ръка, я поведе към софата, — обуздах ли високомерието си на знатна дама, което ти подложи на изпитание без изобщо да ме познаваш? Достатъчно покорно ли изпълнявам височайшите заповеди на госпожица дьо Ньовер?

— Вие сте добра, мамо… — започна Орор.

Те седнаха една до друга на софата. Госпожа дьо Гонзаг я прекъсна:

— Обичам те, това е всичко. Само допреди миг се страхувах от теб, но вече нищо не може да ме уплаши. Имам си талисман.

— Какъв талисман? — усмихна се младата девойка.

Известно време принцесата мълчаливо я съзерцаваше, после отговори:

— Да го обичам, за да ме обичаш.

Орор се хвърли в обятията й.

Междувременно доня Крус беше прекосила салона на госпожа дьо Гонзаг и вече наближаваше преддверието, когато до слуха й долетя силна глъчка. На стълбището се водеше ожесточена препирня. Нечий глас, който й се стори познат, вдъхновено ругаеше прислужниците и камериерките на госпожа дьо Гонзаг. Те, от своя страна, заели позиция от другата страна на вратата, упорито защитаваха входа на светилището.

— Вие сте пиян! — твърдяха лакеите, докато пискливите гласове на камериерките припяваха: — Панталоните ви са целите във вар, косата ви е пълна със слама! Няма що, чудесен костюм за пред принцесата!

— Мътните да ви вземат, негодници! — прогърмя гласът на нападателя. — Точно за вар и слама става дума, костюмът е без значение! Човек не придиря особено, когато идва оттам, откъдето идвам аз!

— Да не би да идвате от кръчмата? — гракна хорът на лакеите.

— Или от участъка? — писнаха камериерките.

Доня Крус се беше спряла, за да слуша.

— Нагла пасмина! — ревна гласът. — Веднага съобщете на господарката си, че братовчед й, маркиз дьо Шаверни, настоява да бъде приет незабавно!

— Шаверни! — повтори изумена доня Крус.

Защитниците на вратата изглежда се съвещаваха. Накрая, въпреки чудноватата му премяна и изпоцапаните му с мазилка кадифени панталони, те все пак бяха познали маркиза. А всеки знаеше, че маркиз дьо Шаверни е братовчед на Гонзаг.

Вероятно малкият маркиз намери разискванията им за прекалено дълги. Доня Крус чу шум от борба, последван от тъпите удари на стремглаво търкалящо се по стъпала човешко тяло. После вратата се отвори със замах и пред нея се появи гърбът на малкия маркиз, облечен в разкошния жакет на господин Пейрол.

— Победа! — извика той, отблъсквайки армията на защитниците от двата пола, която отново връхлетя отгоре му. — По дяволите, малко остана тези нехранимайковци да ме ядосат!

Той затръшна вратата под носа им и пусна резето. Обръщайки се, Шаверни видя доня Крус и преди тя изобщо да успее да се отдръпне или защити, той грабна ръцете й и със смях ги разцелува. Действията на малкия маркиз бяха винаги спонтанни. Нищо не беше в състояние да го учуди.

— Прелестно ангелче — каза той, докато девойката, развеселена и смутена едновременно, се освобождаваше от ръцете му, — цяла нощ ви сънувах! Но по силата на обстоятелствата тази сутрин съм прекалено зает, за да ви направя предложение според правилата. Затова съкращавам предварителните условия и веднага падам в краката ви, като предлагам сърцето и ръката си.

И той наистина коленичи насред преддверието. Предложението беше съвсем неочаквано, но и доня Крус не бе кой знае колко по-стеснителна от маркиза.

— Аз сега бързам — отговори тя, като се опитваше да остане сериозна. — Оставете ме да мина, моля ви!

Шаверни я изправи и я целуна най-чистосърдечно така, както Фронтен целува Лизет на сцената 162 162 Комични персонажи. — Б. пр. .