Пол Февал - Гърбавия

Бертьоло дьо Лабомел, който беше само по риза, нахлузи един торбест фрак от черно кадифе, прекара пръсти в перуката си и самоотвержено се нагърби с неприятното задължение.

— Ако баронесата не хареса как съм сресан, ще те изгоня! — заяви маркиз дьо Сегре на камериера си. — Ръкавиците ми! Карета с герба на Гонзаг… Кои ли може да са тези досадници? Шапката! Бастуна! Та ти просто плачеш да те разпнат на колелото за мъчения, негоднико! Каква е тази гънка на жабото ми? Веднага да ми намериш един букет за госпожа баронесата! Тръгвай пред мен, обеснико!

Господин маркизът прекоси общия будоар и леко кимна с глава в отговор на почтителния поклон на помощниците си. После влезе в залата на регистратурата със самодоволния вид на пълновластен господар на замъка. Напразен труд! Двете дами, които го чакаха в компанията на господин дьо Лабомел, по-ням от риба и по-вдървен от кол, дори не забелязаха изисканите му маниери. Господин дьо Сегре не ги познаваше, но едничката мисъл, която му мина през ум, беше, че в никакъв случай не са някои госпожички от Операта, които господин дьо Гонзаг обикновено имаше навика да покровителствува.

— С кого имам честта да разговарям, прекрасни госпожи? — попита той предвзето, опитвайки се, доколкото можеше, да играе ролята на благороден рицар.

Освободеният от задължението си Лабомел се върна в дрешника.

— Господин председател — отговори по-високата от забулените с черни воали жени, — аз съм вдовицата на Филип дьо Лорен, херцог дьо Ньовер.

— Виж ти! — възкликна Сегре. — Но вдовицата на Ньовер се омъжи за принц дьо Гонзаг, доколкото ми е известно?

— Аз съм принцеса дьо Гонзаг — отвърна тя и в гласа й се долови презрение.

Председателят отмери три-четири церемониални поклона и се втурна към преддверието.

— Кресла, негодници! — кресна той. — Виждам, че някой ден ще се наложи да ви изгоня до един оттук!

Страховитият му глас предизвика суматоха сред пристави, прислуга, разсилни, писари, експедитори и сред, общо взето, всички плъхове, които мухлясваха в околните килии. Сред невъобразима гълчава бяха донесени дузина кресла.

— Няма нужда, господин председател — каза принцесата, която остана права. — Аз и дъщеря ми идваме…

— Ах, по дяволите! — прекъсна я господин дьо Сегре, като се поклони. — Същинска цветна пъпчица, ей богу! Не знаех, че негово височество принц дьо Гонзаг…

— Това е госпожица дьо Ньовер! — хладно произнесе принцесата.

Председателят разбиращо намигна и отново се поклони.

— Ние идваме — продължи принцесата, — за да доведем до знанието на правосъдието сведения…

— Позволете ми да ви кажа, че се досещам, прекрасна госпожо — прекъсна я отново маркизът. — Нашата професия изостря и изтънчва ума, ако мога тъй да кажа, по забележителен начин. Доста ни се чудят. С една дума: напълно достатъчно е да имаме нишката, за да разплетем цялото кълбо. Предполагам, че искате да представите нови доказателства за вината на онзи негодник…

— Господине! — извикаха принцесата и Орор в един глас.

— Излишно е, напълно излишно! — каза господин дьо Сегре и с предвзето изящество зарови ръка в жабото си. — Въпросът е приключен. Този окаяник няма да убие вече никого!

— Нищо ли не получихте от негово кралско височество? — глухо попита принцесата.

Орор се облегна на нея, готова всеки миг да изгуби съзнание.

— Абсолютно нищо, госпожо, пък и не беше нужно — отговори маркизът. — Каквото трябваше да се свърши, е свършено, и то както трябва. Има вече половин час, откакто присъдата е издадена.

— Не сте получил нищо от регента?! — повтори принцесата, поразена сякаш от гръм.

Тя чувствуваше как Орор трепери до нея.

— Но какво повече искате? — извика господин дьо Сегре. — Да го изтезават до смърт на площад Грев? Негово кралско височество не одобрява подобни екзекуции освен в случаите, когато трябва да послужат за назидание на спекулантите.

— На смърт ли е осъден? — прошепна Орор.

— А на какво друго, очарователно дете? Да не искате да го оставят на сух хляб и вода?

Госпожица дьо Ньовер безсилно се отпусна в едно кресло.

— Но какво му стана на милото съкровище? — попита маркизът. — Така е, госпожо, младите момичета никак не обичат да се говори за такива неща. Но, ще ме извините, надявам се. Госпожа баронесата ме чака, тъй че ще бягам. Щастлив съм, че можах лично да ви съобщя тези подробности. Бъдете така добра да уведомите негово височество принц дьо Гонзаг, че въпросът е решен веднъж завинаги. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване, така че още тази вечер… Целувам ви най-искрено ръка, госпожо. Предайте на господин дьо Гонзаг уверенията ми, че винаги може да разчита на своя предан слуга.