Пол Февал - Гърбавия

Машо с любопитство изгледа Гърбавия и се запъти към вратата, но тъкмо се канеше да прекрачи прага, когато регентът добави:

— Наредете, моля ви, да ми донесат един подпечатан и преподписан пропуск, без да попълвате името.

Преди да излезе, Машо отново се озърна крадешката. Регентът, неспособен да остане дълго време толкова сериозен, изръмжа:

— И откъде, по дяволите, ми ги изнамират такива късогледи, за да ги поставят в крайна сметка начело на полицията? — После добави: — Господине, този кавалер дьо Лагардер преговаря с мен като равен с равен. Изпраща ми посланици и на всичко отгоре в последното си писмо ми диктува съдържанието на пропуска, който иска. Тук вероятно се крият и някакви користни подбуди. Без съмнение кавалерът дьо Лагардер ще поиска и награда.

— Ваше кралско височество греши — отвърна Гърбавия. — Той Не иска нищо. Дори регентът на Франция е безсилен да възнагради кавалера дьо Лагардер.

— По дяволите! — възкликна регентът. — Наистина си заслужава да видим тази тайнствена и романтична особа. Той е напълно способен да си спечели изключителен успех в кралския двор и да възроди отживялата мода на странствуващите рицари. Колко време ще трябва да го чакаме?

— Два часа.

— Още по-добре! Тъкмо ще се позабавляваме между индианския балет и дивашката вечеря. Това изобщо не е предвидено в програмата.

Влезе прислужникът. Той носеше пропуска, преподписан от министъра Льо Блан и господин Машо. Регентът сам попълни празните места и подписа.

— Провиненията на господин дьо Лагардер не са непростителни подхвана той, докато пишеше. — Покойният крал беше неумолим що се касае до дуелите, и то с пълно право. Слава богу, нравите се промениха. Рапирите отдавна се чувствуват по-добре в ножниците. Помилването на господин дьо Лагардер ще бъде зарегистрирано още утре, а ето и пропускът.

Гърбавия протегна ръка, но регентът не му го даде веднага.

— Ще предупредите господин дьо Лагардер, че всяко насилие от негова страна унищожава силата на този документ.

— Времето на насилието отмина — произнесе Гърбавия някак тържествено.

— Какво искате да кажете, господине?

— Искам да кажа, че само преди два дни кавалерът дьо Лагардер нямаше да приеме това условие.

— Защото…? — високомерно и с подозрение вметна Орлеанският херцог.

— Защото дадената клетва би му го забранила.

— Нима се е заклел и в нещо друго, освен да стане баща на детето?

— Да, да отмъсти за Ньовер…

Тук Гърбавия неочаквано млъкна.

— Доизкажете се, господине! — заповяда регентът.

— В момента, в който кавалерът дьо Лагардер отнасяше момиченцето — бавно продължи Гърбавия, — той извика на убийците: „Всички вие ще загинете от моята ръка!“ Те бяха деветима. Седмина от тях вече са мъртви.

— От неговата ръка? — попита регентът и силно пребледня.

Гърбавия студено се поклони в знак на потвърждение.

— А другите двама? — попита отново регентът.

Гърбавия се поколеба.

— Ваше височество — най-сетне отговори той, гледайки регента право в очите, — има глави, които височайшите държавници никак не биха искали да видят да падат на ешафода. Шумът, който те вдигат при падането си обикновено разклаща трона. Господин дьо Лагардер предоставя на ваше кралско височество правото на избор. Той ми заръча да ви съобщя следното: „Осмият убиец е само слуга, господин Лагардер не го слага в сметката, но деветият е господарят и този човек трябва да умре. Ако ваше кралско височество не иска да го предаде на палача, то нека му даде шпага, за останалото ще се погрижи господин дьо Лагардер.“

Регентът отново му подаде пропуска.

— Делото е справедливо — промълви той. — Правя това в памет на моя беден Филип. Ако господин дьо Лагардер се нуждае от помощ…

— Лагардер моли ваше кралско височество за едно-единствено нещо.

— И какво е то?

— Дискретност. Една невнимателно изпусната дума може да провали всичко.

— Ще бъда ням.

Гърбавия дълбоко се поклони, пъхна сгънатия пропуск в джоба си и се насочи към вратата.

— И тъй, след два часа? — попита регентът.

— Да, след два часа.

И Гърбавия излезе.

— Е, дребосъче, намери ли туй, дето си го търсеше? — попита старият портиер Льо Бреан, виждайки го да се връща.

Гърбавия пъхна един двоен луидор в ръката му и отвърна:

— Да, но сега ми се ще да погледам празненството.

— По дяволите! — извика Льо Бреан. — Я го виж ти какъв танцьор се извъди!

— Освен това — продължи Гърбавия, — искам да ми дадеш ключа от къщичката ти в градината.