Бернд Френц - Отхвърлените

Цила усети, че е направила грешка. Веднага след това пак затвори чувствата си. Колкото и да се мъчеше Аруула, вече не успя да долови нищо.

Замислено загледа след отдалечаващата се ядосана майка. Арак може и да беше мило момче, но фамилията му започна да й се вижда все по-зловеща. Маддракс и тя трябваше възможно най-бързо да тръгнат по свои собствени пътища.

Тогава чу приглушеното бръмчене на приближаващия се джип. Аруула се върна в палатката, за да се облече. Малко по-късно отиде оттатък при колата, в която Маддракс седеше като вкаменен зад волана. Когато се приближи, варварката уплашено забеляза, че целият е облян в пот. Изглеждаше почти като че ли страда от треска. Лицето му беше така подпухнало, че едва го позна.

— Какво става с теб? — извика тя възбудено.

Маддракс отначало не реагира. Едва след като тя повтори въпроса си, той се обърна бавно към нея и отговори:

— Аз… не знам. Чувствам се гроги. Едва мога да се помръдна и не съм в състояние да мисля разумно. Ти трябва да караш.

— Разбрано — увери го тя. — Ще събера нещата ни, тогава ние изчезва. Колкото по-бързо ние далеч от племе на Борк, толкова по-добре.

Маддракс поклати енергично глава.

— Не, оставаме — изхърка той. — Хората имат нужда от нас.

Аруула погледна спътника си, изпълнена със съмнения, после извърна очи към Борк, който междувременно пристигаше с фреккойшерите в лагера. Веднага беше заобиколен от фамилията си като герой след спечелена битка. Почти никой не си даваше труда да погледне към болния в джипа. Само Арак стоеше малко по-настрана и гледаше натъжено към Маддракс и варварката.

— Не знам — закле се Аруула тихо на спътника си. — Това племе ми се струва все по-зловещо.

Въпреки слабостта си Мат се изправи на седалката и погледна варварката, побеснял от ярост. С подпухналото си лице изведнъж започна да изглежда като глупавите маймуночовеци, срещу които се бяха сражавали ден преди това.

— Не можеш ли просто да вършиш, каквото ти кажа? — изсъска той агресивно. Веднага след това тъмната сянка от лицето му изчезна и той отново се свлече уморено на седалката. — Съжалявам — извини й се. — Напълно съм объркан. Борк смята, че била някакъв вид блатна треска, от която скимарите често страдали. Знае билки, които помагат против нея. Растат на около един ден път оттук. Затова трябва да го последваме, за да ми приготви от тях лековита отвара.

Тази история се стори странна на Аруула. Как Маддракс е успял да се разбере с Борк, за да научи за билките? Но повече не му противоречи, за да не го дразни. Вместо това бързо се върна до палатката, за да събере набързо малкото им вещи. Натоварена догоре с разни неща, се върна при джипа и нахвърля кожените завивки, чергилата и прътовете за палатката върху багажника зад седалките. Маддракс междувременно се беше прехвърлил на мястото до шофьора и беше потънал в нещо като дрямка.

Аруула погледна към отхвърлените. Вече се бяха качили на фреккойшерите и тъкмо се канеха да потеглят.

— Тръгваме! — извика Борк със заповеднически тон. Дръжте се всички заедно!

Аруула набързо намокри парцал с вода и избърса потта от челото на спътника си. Тогава седна зад волана и подкара след фреккойшерите. Тръпки я побиха при мисълта, че тя трябваше да управлява колата. Сега от шофьорските й способности зависеше дали Маддракс ще оживее до следващия ден.

С джипа и гигантските скакалци продължиха пътуването без големи почивки в западна посока. Маддракс многократно се събуждаше от своя полусън. Тогава Аруула разхлаждаше подпухналото му лице и подутите му ръце, докато той отново изпаднеше в безсъзнание.

Едва късно вечерта Борк се разпореди да спрат за отдих.

След като Аруула нагласи палатката, с последни сили Маддракс се домъкна до постелята си и веднага заспа. Варварката междувременно зареди джипа от тубите. За щастие беше забелязала как го правеше Мат и пристъпи много внимателно към работата, защото не беше забравила предупреждението колко опасен можеше да бъде този „бензин“. Знаеше, че преди всичко трябва да внимава да няма наблизо открит огън.

Аруула тъкмо се освободи от празната туба, когато Борк се появи откъм тъмнината.

— Къде са билките, които си обещал на Маддракс? — попита го. — Болестта му все повече се влошава.

— Твоят приятел още утре следобед ще е по-добре — отвърна отхвърленият. — Бендраке знае точно как да го излекува.

Аруула и без помощта на менталната си дарба почувства, че Борк не беше искрен, затова си спести по-нататъшния разговор. Дръзко се върна до палатката, за да разхлади подутото лице на Маддракс. В момента това беше всичко, което можеше да направи за него.