Бернд Френц - Отхвърлените

Знаеше само, че беше фантастично и искаше по възможност по-скоро да сподели постелята си с нея. В мислите му отново изплува сцената, в която Аруула се протяга гола върху кожената завивка.

Матю поклати ядосано глава, за да прогони леконравната картина. Какво ставаше с него? Та инак той не беше дотам подчинен на инстинктите си!

Гласът на Борк го откъсна от мислите му.

„Твоята гърмяща ръка е послушна на всеки, който правилно може да я използва, нали?“ — попита той.

На Мат му бяха необходими няколко секунди, за да му стане ясно, че е разбрал въпроса на отхвърления! И още секунда, за да схване, че устните на Борк не се движеха. Гласът беше прозвучал непосредствено в мозъка му!

Но на Мат му се стори съвсем нормално Борк да разговаря с него по този начин. Изненадата му се смени със задоволство.

— Пистолетът е съвсем обикновено оръжие, с което не се борави много по-трудно, отколкото със стрелата и лъка потвърди Мат.

Борк кимна. И настоя:

„Покажи ми как функционира гърмящата ръка!“ — Отново гласът му се възприемаше директно от разума на Мат. И тонът му даваше ясно да се разбере, че това е заповед, а не молба.

Мат извади „Берета“-та от страничния джоб на униформата си и я подаде на отхвърления, който седеше до него на мястото до шофьора.

След сутрешната закуска двамата мъже бяха потеглили заедно, за да доставят няколко ездитни животни. Както се говореше, недалеч оттук имало село, в което можели да купят фреккойшери.

Докато Борк манипулираше с автоматичния пистолет, чийто предпазител беше спуснат, Мат караше по някаква камениста пътека в посоката, която му беше определил отхвърленият. При това му ставаше все по-трудно да съсредоточи едното си око върху управлението, а с другото да наблюдава движенията на Борк.

Отхвърленият непрекъснато натискаше спусъка, без да се произведе изстрел.

— Първо трябва да освободиш предпазителя — каза Мат. Макар че неравното трасе ангажираше цялото му внимание, обясни на Борк как да приведе оръжието в готовност за стрелба.

„По дяволите, защо обяснявам на този абсолютно чужд човек как функционира ютията ми“ — мина през ума му.

Веднага след това отново прогони мисълта. Борк и неговите хора бяха достойни за доверие! Тези бедни хора, които навсякъде бяха посрещани с презрение и омраза, имаха нужда от огнестрелното му оръжие много повече от него.

Мат с ръмжене разтърси глава, за да прогони болките в нея, които отново започнаха да го измъчват. Тогава спря и слезе с Борк, за да му демонстрира употребата на Беретата. Отхвърленят се оказа възприемчив ученик, който за кратко време схвана как действа пистолетът.

След като даде няколко пробни изстрела към някакъв стар дънер, Борк спусна предпазителя на оръжието и доволен го пъхна в колана на панталона си. Мат сметна, че е справедливо Борк да вземе пистолета му. И без това щеше да му го подари. Измъчван от болки в главата, пилотът отново седна зад волана и закара Борк в селото, където беше пожелал, чиито сгради вече се появиха като тъмни привидения на хоризонта.

Двайсет минути по-късно стигнаха до първите колиби, които бяха групирани около голям пазарен площад.

Един поглед към километража показа на Мат, че селището се намира на петнайсет километра от собствения им лагер.

Неколцина жители на селото, които се намираха пред къщите си, се уплашиха при появата на джипа. Тичаха неспокойно натам-насам и издаваха пронизителни звуци, които напомняха no-скоро за рева на подплашени животни, отколкото на езика на варварите. Накрая отделните хора се обединиха в голяма група. Навярно общата близост им вдъхваше сигурност спрямо странно ревящото чудовище, което се установи насред площада.

Мат беше свикнал с факта, че необичайният вид на джипа предизвиква възбуда. Но жителите на това място очевидно бяха много по-примитивни от варварските племена, с които се беше запознал досега. Отблизо тези хора изглеждаха далеч по-малко цивилизовани, отколкото предполагаше видът на строежите в селото им.

Докато косматите селяни с плоските си чела изглеждаха сякаш все още не са завършили стадия на ловците и събирачите на диви плодове, кирпичените къщи говореха за едно значително по-високо културно ниво.

Почти като онези маймуночовеци! И тяхното облекло не подхождаше на телесното им развитие! Естествено сравнението беше изсмукано от пръстите, защото с леките деформации на главите си подплашените селски жители в никакъв случай не изглеждаха като хора от каменната ера. „Въпреки това…“