Бернд Френц - Отхвърлените

Мат потупа Борк приятелски по рамото. Мъжете отидоха заедно до лагера, на който отхвърлените трупаха дървата за огъня. Но Аруула усети, че близостта между двамата не е истинска. Все пак външно Мат създаваше впечатление, че го прави по своя воля.

Поклащайки глава, варварката последва двамата. Още след няколко крачки забеляза, че събирачите на дърва бяха преустановили заниманието си. Бяха навели глави настрана, сякаш се вслушваха в някакъв шум. Като по невидима команда погледнаха към Борк.

— Какво означава това? — попита Доран изненадано. — Този човек ни спаси! Как така…

— Маддракс реши да ни придружи, докато стигнем до племето ни — Борк грубо прекъсна зет си. — Сигурен съм, че всички ще се радвате да го чуете.

Одобрителното мърморене се усили, но не можеше да не се забележи, че някои от фамилията не бяха доволни от своя глава.

Дори и Арак погледна баща си с укор.

— Не стойте като пънове — нахока Борк събирачите на дърва. Напалете най-сетне огън и подгответе лагера за през нощта.

В настъпилата след това суетня изчезна застрашителното чувство, което изпитваше Аруула. Въпреки това многократно се опитваше да подслуша мислите на отхвърлените, за да узнае нещо повече за плановете им.

Усилията й обаче останаха напразни. Сякаш вътрешното й сетиво потъваше в някаква мека стена, която беше податлива и непонятна като тресавище. Накрая преустанови опитите си.

Вместо това помогна на Маддракс да издигне малка палатка от кожи на вакуда, в която щяха да спят заедно. Вечеряха оскъдно до лагерния огън, после се оттеглиха за сън.

Фамилията на Борк имаше нужда само от няколко завивки от космати кожи, с които си приготвиха постеля до пламтящия огън, за да използват взаимно телесната си топлина.

След като в палатката Аруула съблече всичко от себе си, с изключение на препаската, започна да наблюдава Маддракс как сваля летателния си костюм. Погледът й се плъзгаше по мускулестото му тяло, което беше много по-фино оформено, отколкото при мъжете от нейното племе.

Харесваше вида на светлата му, гладка кожа. Би предпочела да направи същото като фамилията на Борк и би се сгушила до Маддракс. Начинът, по който се протягаше полугола на светлината на джобното фенерче, би събудил същите желания у всеки друг мъж.

Но по необясними за нея причини в това отношение Маддракс винаги се държеше на дистанция от нея.

Може би не е трябвало да му се самопредлага веднага след неговото пристигане? Тогава бе отхвърлил офертата й и с това много я нарани.

По-късно й бе обяснил, че не иска да се свързва с нея, докато го смята за някакъв бог. Междувременно отдавна беше приела, че е човек и въпреки това между тях впоследствие не се случи нищо.

При това знаеше, че видът на добре оформеното й тяло кара кръвта на Маддракс да кипи. После, наблюдаваше го и когато той, обут само по гащета от фин, син плат, се вмъкваше в спалния си чувал. Макар и да искаше да го скрие от нея, много пъти забелязваше, че гащетата му — той ги наричаше шортс здравата се издуваха. Варварката знаеше от мъжете в нейното племе, че това е непогрешим признак за възбуда.

Какво още чакаше Маддракс? Сигурно не мислеше сериозно, че тя пак ще поеме инициативата? В никакъв случай! Сега той трябваше да я ухажва и Аруула беше твърдо решена най-малко шест пъти да му отреже квитанцията, преди да му окаже милостта да се съберат.

Гневните й мисли бяха посмекчени, когато видя как нейният спътник се изхлузи от маслиненозеления панталон. Погледът й се местеше по тренираните му крака, преди накрая отново да се закове върху гащетата му. Платът пак беше издут, но този път Маддракс, изглежда, не се чувстваше неловко от телесната си реакция.

Варварката се запита как ли изглежда надигналият се отдолу своот. Тя естествено вече на няколко пъти беше виждала голи мъже. Откакто беше полово зряла, мнозина събратя от племето й й демонстрираха своите мечове, за да я впечатлят с потентността си. Но тя все някак си очакваше Маддракс да й предложи нещо по-особено.

За да се откъсне от сладострастните си мисли, Аруула започна бързо разговор за внезапната промяна в намеренията му, но придружителят й не искаше и да знае за тази тема. Накрая дори се оплака от главоболие и напълно преустанови разговора.

Аруула разочаровано се отпусна в меката си кожена завивка.

За нейна изненада Маддракс не изчезна в спалния си чувал, а плъзна поглед по тялото й, което беше обласкано от светлината на една лоена свещ. Изведнъж положи главата си върху голия й корем и заръмжа доволно. Без да размисля, варварката посегна към русия му перчем и нежно го погали.