Бернд Френц - Отхвърлените

Йола с хъркане се килна настрана. От ъгълчето на устата й потече тънка струйка кръв. Скимарите грабнаха безжизненото тяло и го хвърлиха надолу.

— НЕ! — изръмжа Доран и поиска да се хвърли срещу зверовете. Борк и Корак го сграбчиха в последния момент за ръцете и със сила го предпазиха да не се втурне към гибелта си.

— Твърде късно е! — извика Борк на своя зет. — Тя отдавна е мъртва!

Едва сега забелязаха, че отново са сами върху планината от железни отпадъци. Скимарите се бяха оттеглили долу, за да отпразнуват триумфа си с шумно грухтене.

Семейството колебливо се приближи до края на пласта коли. Но онова, което видяха долу, накара повечето от тях да се отдръпнат с погнуса.

Скимарите се събраха с грухтене около мъртвата и с камъни и метални парчета разбиха черепа й. Когато Борк разбра, че маймуночовеците искат да се докопат до мозъка на сестра му, ужасен, отвърна поглед.

Значи такава беше съдбата, която очакваше всички! Повдигаше му се, но празният му стомах нямаше какво да избълва. В гърлото си почувства само горчивия вкус на жлъчка.

— Знаят добре, че не можем да им избягаме — изрече Цила онова, което мнозина мислеха.

— Тук горе сме на толкова сигурно място, колкото в килер.

Борк кимна. Тогава се присъедини към останалите, които примирено стояха по покривите на колите. Мляскащите шумове, които достигаха до тях отдолу, дадоха на всички да разберат ясно, че ако не станеше чудо, оставаше им единствено да очакват края си.

Тогава се дочу силен грохот, който отекна в ушите им като гръмотевица.

Веднага след това триумфалният вой на скимарите се превърна в уплашено грухтене. Борк се събуди пръв от летаргията си и трескаво допълзя до края на пласта железни отпадъци. Отначало видя само онзи тип с белега на лицето, който лежеше изкривен на земята и не се помръдваше. Кръв шуртеше от шията му.

В същия момент сърцето на Борк подскочи от радост. Само на хвърлей камък разстояние позна Арак, който стоеше между рус мъж със странни дрехи и някаква тъмнокоса жена.

Чужденецът сочеше с ръката си неколцина маймуночовеци, които с грухтене се приближаваха към него. Изведнъж нещо между пръстите му изтрещя. Един от скимарите беше запокитен от някаква невидима сила и падна безжизнен на земята.

Първобитната орда беше обзета от безпокойство. За момент, изглежда, зверовете преценяваха дали да прегазят новодошлите с директна атака, но Сивата козина възпря събратята си със силен гърлен крясък. След това двама скимари грабнаха тялото на Йола и го замъкнаха между планините от железни отпадъци.

След миг и останалите маймуночовеци се оттеглиха в различни посоки. Взеха със себе си онзи с белязаното лице и останалите мъртви. След секунди изчезнаха между останките от коли, сякаш никога не ги е имало…

Матю Дракс претърсва още половин час автомобилното гробище, но не откри нито неандерталците, нито трупа на Йола. Маймуночовеците или наистина бяха избягали в околната степ, или се бяха скрили дотолкова навътре в грамадата железни отпадъци, че беше невъзможно да бъдат открити.

Във всеки случай изглеждаше, че нямат желание да нападат отново.

Мат с бързи крачки се върна между хълмовете скрап назад при джипа, пред който се бяха събрали Аруула и отхвърлените.

— Благодарим за помощта ти, велики Маддракс — поздрави го Борк. — Без теб и гърмящата ти ръка всички щяхме да сме загубени!

От приветствието Мат едва ли разбра нещо повече освен името, което Аруула му беше стъкмила при първата им среща и с което междувременно беше свикнал. Очевидно вече беше разговаряла с хората. Сега му преведе и Мат кимна приятелски на Борк, преди да отговори:

— Трябва да изчезваме оттук колкото е възможно по-бързо, преди маймуночовеците да се върнат. В това трудно за ориентиране място могат да ни нападнат по всяко време.

— Но как да им избягаме? — попита отчаян главата на семейството, а Аруула преведе. — На открито тези зверове са по-бързи от нас!

— Но аз нямам достатъчно място в джипа, за да взема цялата ти фамилия — призна Мат. — Трябва да измислим нещо друго.

Отхвърлените го погледнаха с упование. Човек, който можеше да убива страшните скимари само с ръката си, сигурно знаеше как да намери изход от всяка ситуация.

Мат се почувства малко неудобно под натиска на тези очаквания. Нервно се огледа в автогробището. Когато под някакви железни детайли откри стар кабриолет „Крайслер“, хрумна му една идея.

— Помогнете ми да извадя този… скелет на бръмбар — посочи той на стоящите наоколо хора, които незабавно се заеха за работата с пламенно въодушевление.