Бернд Френц - Отхвърлените

— Или докато открият и убият всеки от нас — допълни Доран. За момент изглеждаше като че ли иска да се изплюе в краката на шурея си, но после се обърна към другите, които вече се катереха из бъркотията от тела на бръмбари.

Борк погледна след мъжете, жените и децата, които беше разочаровал.

— Ако успеем да удържим до вечерта, вероятно ще можем незабелязано да изчезнем в мрака — продължи да им нашепва окуражително. При това беше твърдо убеден, че никой от тях няма да оцелее и до следобеда.

Някакъв стържещ шум го накара да се обърне.

Борк ужасен се втренчи в тъмните привидения, които се катереха подир него по планината от бръмбари. Недодяланите фигури непрекъснато се блъскаха в превърналите се в скелети останки, въпреки това енергично се приближаваха към убежището. Ордата се предвождаше от някакъв мъжки със сива козина, който беше по-интелигентен от събратята си.

С копие или меч в ръка Борк би могъл да се изправи срещу Сивата козина. Смъртта на този звяр сигурно щеше да увеличи шансовете за оцеляване на рода му. Но Борк не беше обучен да се сражава. Никога не е притежавал оръжие и дори изведнъж такова да се окажеше в ръцете му, нямаше да знае как да го използва.

Негово оръжие винаги е бил духът, но при тези твари ползата от него беше слаба.

Така че му оставаше единствено да потърси спасение в бягство. Бързо изпълзя от убежището си и през няколко здрави скелета се прехвърли, преди да стигне до тялото на десетокракия, което минаваше като тунел през море от смачкани трупове на бръмбари. Предпазливо се метна във високото тяло на червея. Вътре вървеше опипом между ребрата на животното, без да подозира, че на тях някога са били закрепени седалките за пътници на градски автобус.

Борк никога не беше чувал за времето преди катастрофата, затова нямаше представа за техническия произход на останките от превозното средство, през което се придвижваше. Познаваше само гигантските насекоми като андрони или фреккойшери, които обитаваха този край. Тогава му се струваше логично, че при това струпване на празни скелети трябва да става дума за хитинови черупки на подобни същества. Нямаше представа, че той и родът му се намираха в гробище за стари автомобили.

Борк тъкмо се прекачваше през оголената рамка на челното стъкло, когато отпред чу уплашените писъци на сестрите си. Веднага след това прозвуча многогласният хор на тържествуващите маймуночовеци.

Противните твари ги бяха вкарали в капан!

„Проклета Сива гадино, за това си виновен само ти!“

Страхът заради жена му подтикна Борк да се движи по-бързо. Чевръсто се покатери през последните останки, преди да излезе на открито. Заслепен от яркото следобедно слънце, наложи му се да примига няколко пъти, преди да види двете си сестри, които се бяха вкопчили в мъжете си само на хвърлей камък разстояние.

Родът се намираше посред някакъв коридор, който водеше между две високи планини от натрупани бракувани автомобили. По покривите на най-горния пласт превозни средства скачаха пет-шест маймуночовека и предизвикателно се удряха в гърдите.

Зад Борк също прозвуча ликуващо грухтене, защото Сивата козина и ордата му стремително се приближаваха.

— Бързо, трябва да се изкачим нагоре! — извика Цила, която единствена не се беше вкаменила от страх. При това посочи някаква кула от автокаросерии, която стърчеше доста над останалото автогробище. Наплашените хора бяха вторачили нерешителни погледи нагоре.

— Хайде, побързайте! — изръмжа Борк на сестрите си, докато тичаше към тях. — Последвайте Цила, това е единственият ни шанс!

Заповедта на родовия им глава премахна вцепенението. Двете двойки с децата си покорно тръгнаха след Цила към подножието на кулата.

Скимарите скоро забелязаха, че жертвите им искат да избягат. Възбудено заподскачаха по покривите на колите. Някои от тях чупеха съсипаните каросерии, за да хвърлят острите парчета надолу.

Борк разбра, че трябва да направи нещо, за да даде повече време на семейството си. Подтикнат от някаква внезапна искра от находчивост, започна да грухти като маймуночовеците и също така да се бие в гърдите.

Слисани, неандерталците се спряха. Досега бяха виждали отхвърлените само като жертви, които не използват никакво външно насилие. Сега, види се, един от тях искаше да отправи предизвикателство.

Борк се възползва от объркването, за да се присъедини към семейството си. Но едва-що беше отминал редиците на маймуночовеците, и изненадата им премина в неудържим бяс. Яростно събаряха надолу цели коли. Неколцина неандерталци скочиха след Борк, за да го разкъсат с голи ръце.