Бернд Френц - Отхвърлените

— Ти уморен? — прошепна му.

Устните на Мат се свиха в някакво потайно ухилване.

— Зависи — отговори той двусмислено.

Преди тя да успее да реагира, той притисна устните си към пъпа й и го целуна. Аруула със затворени очи се наслади на нежния жест. Дишането й се ускори, когато след това Маддракс продължи нагоре и не спря и на гърдите й. В отговор на това плъзна фините си пръсти по шортите му, за да почувства коравината на възбудата му. Намеренията й при първите му аванси да го накара порядъчно да почака в неизвестност се бяха изпарили.

Маддракс смъкна останалите по тялото му дрехи. В очите му изведнъж заискри нещо животинско, което Аруула никога по-рано не беше наблюдавала у него. В този момент обаче беше доволна, че той смъква веригите на цивилизацията и дава воля на инстинктите си.

— Не знам как изобщо съм издържал до теб през всичките седмици, без да ти се нахвърля — изръмжа Маддракс със смесица от агресивно желание и любвеобилна нежност.

На Аруула и харесаха тези думи, когато легна до нея и започна да гали дългите й, синьочерни коси. Междувременно не само се беше повишила температурата в тясната палатка, но се беше разпалило и изпепеляващо желание в телата им. Сърбежът в скута й й сигнализира, че желае нещо повече от сладки приказки.

Плътният телесен контакт оказа въздействие и върху Мат. Аруула ясно усещаше как неговият своот притиска бедрото й.

Тогава плъзна ръце по врата му, притегли го плътно към себе си и притисна гърди към него. Изпускаше горещия си дъх във врата му и нежно хапеше ухото му.

— Внимавай — предупреди я Мат. — Ако продължаваш така, не мога да гарантирам за доброто си поведение.

— На това се надявам! — нашепна му в отговор. — Вече се страхувах, че няма да ме харесаш.

Матю си спести отговора. Вместо това покри лицето на Аруула с целувки. При това плъзна ръце по цялото й тяло.

Варварката се наслаждаваше на начина, по който я глезеше. Тя възбудено посегна към твърдата му мъжественост. При докосването Мат тихо изстена. Когато Аруула започна да го масажира с ръка, дишането му се ускори. Същевременно той отметна настрана кожената й препаска.

Нежно притегли пулсиращия залог към себе си. Мат внимателно проникна в нея.

Дефлорацията предизвика само кратък момент на болка, тогава варварката повдигна таза си, за да го поеме по възможност по-навътре.

Отначало той се движеше в нея внимателно напред и назад. Колкото повече го обземаше опиянението на сетивата, толкова по-малко Мат можеше да се отрича от варварското наследство на собствените си гени. Накрая желанието му стана толкова силно, че отхвърли тънката покривка на цивилизацията, за да се отдаде изцяло на нагона, който експлодира в него.

Тясната палатка беше изпълнена с възбуденото пъхтене на любещите се, допълвано от пляскащия шум на блъскащите се едно в друго тела. Все по-бързо и трескаво Мат проникваше в своята спътница.

На някоя по-цивилизована жена държанието на Мат би се сторило твърде бурно, но според Аруула той го вършеше със страст, за каквато си беше мечтала. И самата тя не реагираше по-малко пламенно, като обгърна таза му с бедрата си и заби голите си пети в задните му части, за да го притисне още по-плътно към себе си. Изрази без задръжки и с вик насладата си, защото най-сетне беше задоволен дълго потисканият й копнеж. В лицето на Маддракс най-после беше намерила мъжа, на когото искаше да се отдаде с всяка фибра на тялото си.

Разпалена до такава степен, не мина много време, докато върховният момент връхлетя като буря Аруула и почти я накара да изпадне в безпаметство.

Мат усили движенията си, когато усети, че партньорката му отдолу се бунтува. Аруула още веднъж изпъхтя от блаженство, докато той с мощни движения свърши в нея. Тогава двамата, изтощени, се смъкнаха заедно върху постелята.

Мат взе своята спътница в обятията си. Аруула отпусна глава върху широките му гърди. В този момент на удовлетворяване всякакви думи бяха излишни и така двамата помълчаха известно време, докато заспят заедно.

Скоростната кутия на джипа изрева, когато Мат превключи на по-висока скорост, без да натисне съединителя докрай. Пилотът потисна някакво проклятие. По дяволите, какво беше станало с него? Днес караше като първия човек!

Възможно е това да се дължи на главоболието, което го преследваше цялата сутрин, може би също и от това, че мислите му кръжаха все около Аруула. И при най-добро желание Мат не можеше да си обясни защо миналата нощ беше изхвърлил зад борда всякакви морални съображения и беше спал с варварката.