Бернд Френц - Отхвърлените

Студена пот избиваше от всичките пори на Мат. Непрекъснато бършеше солената влага от челото си, за да не се стича в пламналите му очи.

„По дяволите — мислеше си той обезсилен. — Какво ли става с мен?“

Аруула си позволи дълъг, укрепителен сън. След сватбената нощ на булката се полагаше да седне на приготвена трапеза.

За варварката нямаше никакво съмнение в онова, което вчера се случи между нея и Маддракс. Пред нейния бог Вудан сега бяха двойка, която трябваше да дари на племето си много деца, за да осигури оцеляването на общността! Разбира се, за Аруула вече нямаше никакво племе. Беше напуснала своите братя и сестри, за да придружава Маддракс.

Тананикайки си, метна на раменете си някакво парче грубо изтъкан плат и излезе от палатката. Искаше да отиде до близкия поток, за да се измие. Навън я посрещна Арак, който очевидно я беше чакал доста време, докато се появи.

Когато Аруула видя как момчето слисано се втренчи в голите й гърди, бързо загърна кърпата пред шията си. Очевидно Арак беше по-близо до прага на мъжката зрялост, отколкото тя си мислеше.

— Всичко ли е наред? — осведоми се момчето, чиито бузи придобиха розов оттенък. — Донесох ти малко месо от шасе и корени, защото не дойде да се нахраниш.

Аруула се подсмихваше на смущението у момчето, което й поднесе дървена паница, в която димеше каша от сварени луковици и месо. Арак явно я харесваше, затова му благодари за любезността.

— Ще ме придружиш ли до потока? — попита го тя.

Арак беше въодушевен от това предложение. Естествено, че искаше да остане при своята спасителка, за да си поговори с нея. Бодро заприказва и заразказва за другите деца във фамилията, които — по негово мнение — цялата сутрин вършили щуротии.

Аруула слушаше усмихната, защото също се стремеше да проведе един разговор с Русия перчем. С удоволствие би попитала Арак за някои неща, на които не би могъл да отговори в присъствието на родителите си.

— Защо всъщност сте напуснали клана си? — осведоми се варварката направо, когато стигна до потока. — Та вие би трябвало да знаете, че навсякъде ще ви отблъскват.

Словоизлиянието на Арак рязко прекъсна.

Аруула погледна млъкналото момче, което изведнъж се загледа смутено в земята. Когато тя смъкна кърпата от раменете си, то, макар и да погледна изненадано, веднага отмести свенливо поглед.

Варварката се престори, че не е забелязала реакцията му. С грациозни движения се наведе над бълбукащия поток, загребваше и изливаше освежителната влага върху тялото си. После стри няколко листа от сапунче, които носеше със себе си, и мълчаливо се насапуниса с кремавата субстанция на растението.

С крайчеца на очите си можеше да види, че Арак непрекъснато поглежда крадешком към нея, но измъченият вид на лицето му показваше ясно, че вече не можеше истински да се наслади на гледката на разголените й гърди.

Накрая юношата не издържа на потискащата тишина.

— Баща ми се скара с вожда Бендраке — обясни той.

— Защо? — попита Аруула, която отново изплакна пяната от тялото си.

— Заради нашите сили! — обясни Арак. При това я погледна сякаш се разбираше от само себе си, че може да става дума само за тях. — Ти определено знаеш как стават тези неща. Колко бързо всичко се обръща срещу някого. Бендраке стигна в дързостта си дотам, че сам се промени, казваше татко. Затова се махнахме оттам. Но сами сме твърде слаби, затова трябва да се върнем обратно.

— Охо, не толкова бързо — прекъсна Аруула несвързания му брътвеж, докато се бършеше с грубата кърпа. — Сега ми разкажи нещата едно подир друго — какво толкова е дръзнал да направи този Бендрике?

Преди Арак да успее да отговори, сепна го яростният крясък на майка му.

Тогава Цила дотърча и залепи на сина си две оглушителни плесници, преди гневно да го отпрати обратно в лагера. Момчето унизено избяга оттам, докато майка му се обърна агресивно към Аруула.

Варварката продължи съвсем спокойно да се бърше. Макар и да съжаляваше, че Арак трябваше да отнесе шамарите, знаеше обаче добре, че не може да се очаква да се стигне до сбиване с мършавата жена.

Цила също беше наясно за съотношението на силите им, затова се задоволи да мята ядовити погледи към варварката.

— Вие, диваците, може би нямате чувство за срам — изръмжа побесняла тя, — но ако още веднъж те заваря полугола при сина ми, ще ти издера очите!

Аруула си спести отговора на тази празна заплаха. Варварката чувстваше ясно, че оскъдното й облекло не е истинската причина за раздразнението на Цила. В действителност отхвърлената се опасяваше, че доверчивият Арак би могъл да изтърве нещо, което е по-добре да остане скрито за чужденците. Емоциите й бяха толкова ясни, че Аруула без мъка ги подслуша.