Бернд Френц - Отхвърлените

— Ще замина — изръмжа заплашително тя. — И никоя от вашите тъжни физиономии няма да ме спре.

Устните на отхвърления се свиха в подигравателна усмивка, макар че от това разрезът в шията му стана по-голям.

— Това не ни е и нужно!

Преди Аруула да разбере смисъла на думите му, усети как зад нея се надигна някаква тъмна сянка. Тогава две обрасли в козина лапи се впиха в ръцете й ги дръпнаха толкова бързо назад, че тя вече не можеше да стрелне меча си напред. Веднага след това беше запратена грубо настрана.

При подобна ситуация други воини биха се стоварили безсилни на земята, но рефлексите на Аруула бяха тренирани в безбройните битки с тараците и другите врагове. Инстинктивно се превъртя през рамо и използва създалото се при това засилване и след предно претъркаляне с пружиниране скочи отново на крака.

Светкавично се обърна на пети и изви меча в полукръг. Някакво сребристо отражение на светлина избръмча във въздуха точно върху противника й, който стоеше разкрачен пред нея.

Когато позна уродливата фигура, Аруула изпищя ужасена.

Беше Маддракс!

В последния миг промени траекторията на острието, така че профуча съвсм близо до перчема на спътника й. Няколко къси руси къдрици се понесоха към земята, инак Мат не беше ранен.

Още преди Аруула да се съвземе от шока, че Маддракс я беше нападнал, Борк изведнъж застана до спътника й. В ръката на отхвърления беше „Берета“-та, чието тъмно дуло беше насочено към слепоочията на непомръдващия се пилот. Аруула успя да види добре как Борк освободи с палец предпазителя на автоматичния пистолет.

— Кротувай — предупреди я отхвърленият. — Твоят приятел ми показа как функционира гърмящата му ръка.

— Ти си му откраднал оръжието — отвърна с укор Аруула, сякаш това имаше някакво значение.

— Бих могъл да му заповядам сам себе си да застреля — отговори Борк с хладна усмивка. — Разбира се, междувременно той е твърде глупав, за да може да си служи с оръжието.

Маддракс прие хулите по свой адрес без външно вълнение. Намираше се изцяло под духовната власт на отхвърления.

Студената пот по челото на пилота показваше, че му струваше всичките сили въобще да се задържи на крака. Но под контрола на Борк мобилизира и последните си резерви, за да изпълни получените заповеди. Вероятно щеше да бъде послушен на Борк дотогава, докато не се строполи от изтощение.

Аруула наведе оръжието, за да не удължава ненужно мъките на спътника си. За пръв път от времето на нейното детство почувства да напират сълзи в очите й.

— Остави го на мира — помоли тя Борк, без да се срамува от влажния блясък в очите си. Плачеше за Маддракс, не за себе си.

Когато мечът й издрънча на земята, по лицето на отхвърления пробяга тържествуваща усмивка. Всичко беше в неговата власт. Това му харесваше. Наведе се и вдигна меча на Аруула.

— Защо не оставиш двамата на мира? — изкрещя Арак на баща си. — В крайна сметка те ни спасиха живота! Как можеш да им се отблагодаряваш по този начин?

Бърз поглед към околните показваше, че не само синът му не одобряваше действията на Борк. Доран и Корак също го гледаха с неприятно чувство.

— Вие, глупаци, наистина ли вярвате, че можем да се върнем с празни ръце при Бендраке? — изфуча презрително главата на фамилията. — Не, веднага ще ни наругае и позорно ще ни изгони. Затова трябва да му занесем ценен подарък — този чужденец и неговата гърмяща ръка. И тази варварка, която притежава подобни на нашите сили, макар, както се вижда, да не е някоя надарена. Заедно с тях ще можем да се върнем сред нашето племе!

При горчивите му думи членовете на фамилията сведоха поглед. Всички знаеха, че говори истината. Дори и Арак не дръзна да протестира повече.

След като укрепи позицията си на водач, Борк отново се обърна към Аруула.

— Ти ще продължиш да ни следваш с желязното животно — заповяда й с груб тон, който не търпеше никакво възражение. — Корак ще те придружава. Ние ще вземем Маддракс при нас на фреккойшера. Ако предприемеш нещо, което обърква плановете ми, веднага ще убия приятеля ти!

Борк погледна варварката заплашително. Не й оставаше нищо друго, освен да се подчини на разпорежданията му, ако не искаше да застраши живота на Мат. Макар и тази битка да беше загубена, войната все още не е свършила! Щеше да направи всичко възможно, за да освободи Маддракс от властта на отхвърлените.

Ако ще това да е последното нещо в живота й.

Пътуването заедно с Корак премина в ледено мълчание. Макар че Аруула ясно долавяше, че нейният спътник не беше съгласен с действията на шурея си, въпреки това всичките й усилия да започне някакъв разговор останаха безплодни. Корак неумолимо отказваше да отговори на какъвто и да е неин въпрос.