Бернд Френц - Отхвърлените

После и варварката стана лаконична, докато най-сетне съвсем замлъкна. Монотонното пътуване, разбира се, късаше нервите й, защото сега имаше предостатъчно време да си изгради във фантазията представата какво ги очаква нея и Маддракс при отхвърлените. Накрая стана толкова нервна, че когато най-после пристигнаха, въздъхна с облекчение.

Селището на племето се състоеше от шепа варосани в бяло кирпичени къщи, които имаха тесни процепи за прозорци, но никакви врати. В построените стена до стена сгради можеше да се влиза само през люкове върху покривите. При вражеско нападение трябваше единствено да се изтеглят поставените отвън дървени стълби и подредените една до друга във формата на подкова къщи се превръщаха в добре защитена крепост.

Ако Матю Дракс беше в пълно владение на разума си, би могъл да каже на варварката, че този начин на строителство напомня на онзи на индианците пуебло в Северна Америка, но вероятно бездруго щеше да й е все едно. Аруула се интересуваше много повече от безбройните скимари, които живееха съвсем мирно в селището. Аруула бързо установи, че неандерталците се бяха подчинили напълно на хората и покорно вършеха най-презряната работа.

Тя паркира „Хамър“-а на открития площад между къщите, непосредствено до фреккойшерите. Незабавно се стече цялото племе, за да се нагледа с удивление на странното й превозно средство, което очевидно не беше обикновено ездитно животно. Бързо се заговори, че Аруула е устояла на духовните сили на отхвърлените, макар и да не е надарена.

Борк се възползва от струпването на хората, за да се появи на сцената. Бързо се покатери върху капака на двигателя на джипа, за да може добре да го види всеки от присъстващите. Около петдесетина отхвърлени го слушаха внимателно как надуто разказва за своите приключения и за донесените подаръци.

Аруула не обърна внимание на приказките му.

Вместо това наблюдаваше учудена как всичките скимари внезапно застанаха апатично между къщите. Очевидно не можеха да мислят самостоятелно и имаха нужда от постоянни указания. Сега, тъй като хората се тълпяха около новодошлите, скимарите изглеждаха като оставени без внимание играчки, които дете е захвърлило в някой ъгъл.

Изведнъж сред възбуденото множество премина някакъв шепот. Страхопочитанието им беше насочено към едър мъж с благородни черти на лицето, на когото всички присъстващи почтително сториха път.

Аруула прецени, че красавецът все още не е видял дори трийсет лета. Въпреки това носеше скъпа верижка от кехлибар, перли и редки минерали, в средата на която се намираше обковано в злато парче камък, какъвто носеха всички отхвърлени.

И без тази надута украса беше ясно, че става дума за вожда. Бендраке излъчваше смесица от арогантност и превъзходство, каквито притежаваха само мъжете, които напълно съзнаваха своята власт.

Макар този тип веднага да й стана антипатичен, Аруула не можеше да отрече харизматичното му излъчване. С дългата си бяла одежда и откритата коса, която падаше до раменете му, Бендраке приличаше no-скоро на градски жрец, отколкото на княз на племе.

Хората с респект отстъпиха крачка назад. Като по някаква безмълвна заповед образуваха шпалир, който водеше направо към капака на двигателя на джипа. Борк скочи веднага долу и се поклони толкова ниско, че носът му почти докосна праха на площада.

— Я гледай ти, ако и това не е познато лице — гавреше се Бендраке със самодоволно хилене. — На какво дължим честта на твоето посещение, отхвърлени?

Борк преглътна презрителната забележка без окото му да мигне.

— Поздравявам те, велики Бендраке — каза той с робска покорност. — Върнахме се, за да те помолим да ни приемеш отново в кръга на твоето племе. Разбрахме, че вървиш по прав път и бихме искали да се поставим под твоята закрила.

Вождът не обърна внимание на молбата, сякаш изобщо не беше я чул. Вместо това мълчаливо провери дали са чисти ноктите му.

— Искате значи да се върнете при нас ли? — попита после с афектиран тон. — Всъщност имаш ли представа колко много ме оскърби твоето бягство? Как да ти повярвам отново? Може би още следващата седмица ще размислиш и пак ще ме изоставиш в беда!

Преди вождът да каже нещо отрицателно, Борк измъкна армейския пистолет от връзката на панталона си и насочи дулото към него.

— Донесли сме ти ценни подаръци, които ще служат на цялото племе — заяви той на Бендраке с гордост. — Това тук е мощно оръжие. Виж сам!

Аруула уплашено извика, когато видя как Борк освободи предпазителя. Преди да успее да се намеси, отхвърленият се завъртя и над главите на тълпата се прицели в един маймуночовек, който беше отдалечен само на десет крачки от него.