Карол Франц - Катрин

Някой ден, мислеше си тя, може би ще се върна тук, защото тук се роди любовта й с Ричард. Но това щеше да стане само тогава, когато спомените няма да бъдат вече толкова живи.

После заспа дълбоко. Беше взела решение.

юли, 1864 година

Шон, Джойс и Джон Камерън се установиха в семейната си къща за постоянно. Мелиса бе отпътувала преди две седмици за Англия. Всички плакаха много на раздяла, а Кати имаше чувството, че светът се разпада. Изживяваше раздялата с Карин и Тори, сякаш отново загубваше сестрите си. Тя таеше надеждата, че Мелиса ще я покани да ги придружи в Англия, но тя не го направи. Кати се утешаваше с мисълта, че единствената причина е желанието на господарката й нищо да й напомня за имението край океана, което вече не й принадлежеше.

Докато нареждаха багажа в друга кола, Карин и Тори, издокарани като малки госпожички, седяха във файтона, възбудени от предстоящото презокеанско пътуване. Само след минута и те са загубиха от погледа зад завоя на пътя, водещ към централното шосе.

От този момент Кати пое работата като камериерка на господарката, за която бе наета първоначално. Джон Камерън нямаше желание да променя разпределението на работата сред прислугата и бе обещал на зълва си да задържи всички, защото някои от тях бяха на преклонна възраст и едва ли биха си намерили друга работа, особено при сегашните трудни военни времена. Той също така се съгласи те да имат всяка седмица свободен ден, още повече, че сам се бе убедил колко резултатна е тази практика.

Сутрешната закуска на новия господар на къщата и родителите му минаваше бързо и спокойно. Никой не разговаряше, докато пиеха кафето си, всеки поне по две чашки, подсладено с шоколад още при варенето. Обяд не се сервираше. Новата господарка считаше, че това е от полза за добрата фигура. Тя ненавиждаше излишните килограми.

Тези задължения не затрудняваха Кати и тя ги изпълняваше добросъвестно и с готовност. Джойс Камерън обичаше спокойствието и усамотението. Тя прекарваше голяма част от времето си в библиотеката, където четеше или пишеше писма до многобройните си приятели в Ню Йорк.

Шон и Джойс Камерън бяха живели в Ню Йорк дълги години и въпреки че се бе съгласила да се върне в имението заради съпруга си и сина си, Джойс скучаеше, лишена от разнообразието на големия град. Единственото й спасение бяха книгите и кореспонденцията с приятелките й, които й съобщаваха последните новини от големия град.

Джойс бе изтънчена и хубава жена. По преценка на Кати бе около петдесетте. Косата й беше гарваново черна, леко посивяла край слепоочията, а кожата прозрачно бледа. Очите й, с наситено син цвят, засенчваха всички останали черти на лицето. Дори трапчинките, така изразителни при синовете й, почти не се забелязваха от строгостта на изражението й.

Госпожа Бейтс, която работеше в семейството от години, си спомняше, че бракът между Джойс и Шон бе уреден от бащата на Шон, Патрик, по време на едно посещение в Англия. Двойката се бе запознала само две седмици преди сватбата. И може би защото бе далеч от семейството си, Джойс се бе приспособила бързо към новите условия. Тя бе оставила всичко зад гърба си в Англия и бе пристигнала в Америка, за да се ожени за един съвсем непознат човек. Госпожа Бейтс обясняваше всичко с факта, че тогава е била едва шестнадесетгодишна.

Кати се грижеше за гардероба на новата си господарка, изпращаше писмата й и бе на разположение за различни дребни поръчки. Тъй като тези задължения не ангажираха цялото й време, госпожа Бейтс трябваше да й намира и допълнителна работа. Възрастната жена се отнасяше мило с младото момиче и предпочиташе да я държи край себе си и да й разказва случки от миналото, които Кати слушаше с интерес. Тя вършеше по-тежката работа и често ходеше до селото вместо госпожа Бейтс, без тя да я моли за това.

Господарят на къщата — Джон Камерън, рядко се задържаше у дома. Делата, предадени изцяло от дядото и баща му, заемаха по-голямата част от времето му. Джон обичаше океана и всичко, свързано с него. Дори само факта, че фамилното име беше сходно с това на местната риболовна компания, му доставяше удоволствие. Това, което за други бе тежка работа, за Джон сякаш беше детска игра. Беше собственик на най-големите риболовни стопанства и дистрибутор на сушена и осолена риба по целия източен бряг.

Госпожа Бейтс бе предупредила Кати да стои настрана от Джон, доколкото е възможно. Тя не посочи специални причини за това, но заяви, че знае какво говори и че Кати трябва да се вслуша в съветите й. Кати напълно се доверяваше на житейския й опит и правеше, каквото й се казва.