Карол Франц - Катрин

— Разбира се — отговори тя. — Баба дълго време ще остане с вас.

Тогава те се обърнаха към дядо си, който прегръщаше Мелиса, опитвайки се да скрие сълзите си.

— И ти ли ще останеш, дядо? — попитаха децата, очаровани от мисълта, че ще има гости в къщата. Напоследък тя беше доста унила.

— Да, мили мои — отговори Шон Камерън. — С баба ви ще постоим при вас.

Мелиса прегърна свекърва си с искрена радост и топлота. Отдавна не беше давала воля на чувствата си и с нетърпение очакваше това посещение. В радостната суматоха тя не забеляза Джон, по-малкия брат на Ричард, който в този момент слизаше от файтона. Едва когато младият мъж застана до нея и целуна ръката й с дълбок поклон, леко усмихнат, тя го забеляза.

— Не заслужавам ли и аз поздрав, Мелиса? — попита Джон и протегна ръце за прегръдка.

— О, Джон — промълви тя през сълзи. — Колко се радвам да те видя!

Той я задържа в прегръдките си няколко секунди, после се наведе и вдигна племеничките си.

— Така, ще има ли сега по една голя-я-я-ма целувка за чичо Джон? — каза той с широка усмивка.

Момиченцата весело забърбориха и обвиха врата му с ръчички.

— Ти наистина ли си чичо Джон? — попита Тори. — Толкова приличаш на татко? — и все още в ръцете на чичо си, Тори се обърна да погледне Мелиса. — Нали, мамо? Нали.

— Да, миличка — отговори Мелиса.

Тя за първи път обърна внимание на това колко Джон прилича на обичния й съпруг. Ако не беше по-светлата му коса, човек можеше да ги обърка.

Всъщност, и двамата братя толкова приличаха на майка си, че освен високия ръст, нямаха нищо общо с баща си. Джон беше красив мъж, дори по-красив от Ричард, със силно развито, мускулесто тяло и обаятелна усмивка. Трапчинките на бузите му не бяха толкова изразени, както на брат му, но закачливият му поглед ги подчертаваше.

Карин и Тори виждаха чичо си за първи път. А бабата и дядото им бяха гостували за последен път, когато Тори бе едва на три седмици. Мелиса естествено поддържате връзка с Джойс и й пишеше всяка седмица. Шон Камерън беше с разклатено здраве и доста отдавна се бе оттеглил от семенния бизнес, оставяйки изцяло работата на Ричард, който беше първородният син и негов наследник. За Мелиса свекър й беше една загадка. Опустошителните му (както Ричард ги наричаше) преживявания на младини го бяха лишили от цялата му жизненост. И Джон, като него, също бе преживял нещо подобно преди години, но брат му само бегло бе намеквал за това. Той никога не отвори дума пред жена си за тези семейни недоразумения, сякаш ги считаше за отдавна забравени.

Сега семейството на Ричард беше пристигнало и всичко това нямаше особено значение за Мелиса. Напоследък тя се чувстваше много самотна. Да, тя беше силна натура и си придаваше вид, че е успяла да преодолее мъката си, но пустотата на вдовишкия живот я разяждаше. Преди никога не бе повишавала глас на прислугата или на подчинените си, но отскоро усещаше, че става все по-строга и раздразнителна. Тази сърдечност, която преди сякаш струеше от нея, сега я нямаше и тя поддържаше строги и делови отношения. Рядко се усмихваше и почти не контактуваше с хората, освен с двете си дъщери. Прекарваше по-голямата част от времето в стаята си.

Кати стоеше встрани от групата. Тя се надяваше и тайно се молеше пристигането на гостите да върне на господарката й предишното й дружелюбие и добро настроение.

След като бяха настанени, семейство Камерън се оттеглиха в стаите си, за да си отдъхнат от пътуването и да се преоблекат за вечеря. Кати заведе Карин и Тори на брега. От известно време децата имаха ново занимание: събираха малки рачета и ги отнасяха у дома в буркани. Колекцията им до този момент съдържаше три морски звезди, изплували с прибоя, четири рапанчета и няколко морски охлюва. Момичетата бяха събрали водорасли и гладки бели камъчета и с тях бяха направили чудесен аквариум.

Мелиса нареди на Кати децата да вечерят в стаята си, а тя да остане с тях през нощта. Кати беше толкова привързана към двете деца, че би се отказала от собствена стая, за да живее заедно с тях, но Мелиса никога не спомена за това. Тя считаше, че едно от майчините й задължения е да наглежда децата нощем, и да бъде с тях, ако се събудят.

Слугите все още бързаха нагоре-надолу, когато Кати и децата се върнаха от разходка. Вечерята в приемната беше започнала. Те се качиха горе, вечеряха заедно и се смяха на преживелиците на брега. След като ги изкъпа Кати им предложи приказката за Аладин и момиченцата заспаха щастливи, прекалено уморени дори да й кажат, че всъщност тя им чете друга приказка.