Карол Франц: Катрин

След като се приготви, Кати слезе долу и зачака по-нататъшни наставления.

В подножието на стълбата я чакаше същата жена от прислугата. Беше доста пълна, а в топлите й кафяви очи проблясваха весели пламъчета. Изглеждаше добродушна и доволна и Кати някак си почувства, че двете с нея ще се разбират.

— Аз съм госпожа Бейтс, икономката, и отговарям за прислугата. Ще следя работата ви, а вие ще отправяте към мен всичките си въпроси.

Тя се усмихна и Кати изпита облекчение.

Госпожа Бейтс запозна Кати с обстановката. Отваряше и затваряше бюфети и чекмеджета и й обясняваше задълженията й. Кати все още не разбираше добре какво се изисква от нея, но знаеше, че трябва да го изпълнява добре. Всъщност, не се интересуваше от характера на работата. Надяваше се единствено, че ще успее да върши всичко, каквото и да е, добре. Госпожа Бейтс й разясни порядъка, свързан с домакинството, както и правилата, които прислугата трябваше да спазва.

Кати научи, че не се налага да работи през цялата седмица и беше много доволна. Всички от прислугата ползваха един свободен ден. Там, където бе живяла, преди да дойде в Седърууд, подобен лукс беше недопустим и реши, че правилата тук са измислени от много толерантна личност. Естествено бе, че една доволна и осигурена прислуга би работила много по-добре. Кати вече беше сигурна, че именно това бе причината за извънредната чистота и реда в къщата. Дори само пребиваването й тук щеше да бъде удоволствие за нея.

Кати се залови за работа с усърдие. Тя бе изцяло отговорна за гардероба на господарката. Трябваше да поддържа всичко изрядно. Нейно задължение беше да чете вечер на децата и да се грижи за тоалета им. Това ужасно я притесни. „Как да призная на господарката, че не мога да чета?“, обзета от паника, се питаше Кати. „Ако го направя, тя може да ме отпрати.“

След дълги размишления Кати реши да не казва нищо. Тя имаше развита фантазия и се надяваше, че ще успее да съчини приказки за децата. В края на краищата момиченцата бяха малки и също не можеха да четат.

Същата вечер тя се запозна с четиригодишната Карин и с тригодишната Тори. Двете момиченца приличаха на майка си, но имаха гарвановочерни коси и морскозелени очи. Контрастът беше поразителен. В началото децата бяха срамежливи, скоро обаче вече седяха в скута й, докато тя съчиняваше някаква вълнуваща история. Кати бе уверена, че въображението няма да й изневери и че тя ще може да им разказва приказки и занапред.

май, 1864 година

С всеки изминат ден Кати все повече свикваше с дома. Основните й задължения бяха свързани с Карин и Тори и това беше за нея голяма радост.

Кати ги водеше на дълги разходки по брега, където те събираха мидени черупки и парчета дърво, изхвърлени от океана. След вечеря те сядаха в детската стая и ги боядисваха в ярки цветове. Кати помагаше на момиченцата да подреждат с тях красиви мозайки.

Мелиса Камерън щеше да празнува скоро своя рожден ден и Кати реши, че би било чудесно всяко от децата да изработи подарък за майка си. Момиченцата възторжено възприеха идеята и се заловиха за работа с радост и усърдие.

Вече четвърта година страната беше в гражданска война. Почти всяко семейство имаше загинал близък и повечето от хората в града носеха траурни ленти.

Господарят на къщата, Ричард Камерън, не си бе идвал у дома от началото на войната. Сега го очакваха и в цялата къща цареше възбуда. Въпреки че беше изрядно чисто, всичко отново бе излъскано от горе до долу. Всички бяха оживени, а Мелиса Камерън искрено се радваше. Очевидно страдаше от отсъствието на съпруга си.

Капитан Камерън пристигна по здрач заедно с няколко офицери, негови колеги. Цялото семейство, заедно с прислугата, се събра в приемната да ги посрещне. Докато капитанът минаваше голямата парадна порта, се чуха спонтанни приветствени възгласи. Мелиса бе слязла надолу по пътя, за да бъде поне в първите мигове сама с него. Сега тя го следваше и Кати съзря необичаен блясък в очите на господарката си.

Мелиса беше помолила Кати да премени децата в най-новите им дрехи. Сега тя ги изведе напред и само един поглед й беше достатъчен да разбере, защо Карин и Тори имаха такива тъмни коси. Ричард Камерън беше висок повече от шест фута, косите му бяха черни и се къдреха на вълни, а очите му имаха цвета на морето. По бузите му се виждаха леки бръчици, които приличаха по-скоро на трапчинки. Когато се усмихнеше, те прорязваха лицето му от скулите до брадичката. Усмивката му издаваше такива чувства, че когато той погледна дъщеричките и жена си, Кати се почувства натрапена. Това бе усмивка, предназначена за любими същества.