Карол Франц - Катрин

Капитан Камерън и спътниците му бяха пътували цял ден. След като гостите се настаниха удобно в дневната, господарят на къщата се ръкува с всеки от домашните си. Пред Кати той се спря.

— Вие сте Кати, нали? — каза Ричард като взе ръката й и леко я стисна. — Мелиса ми писа за вас. Надявам се, че тук ви харесва.

Кати не отговори. Смутена направи дълбок реверанс, докато той отмина към следващия от прислугата. „Колко мило от негова страна, че се ръкува с всеки“, мислеше си тя. Сега разбираше защо го обичат толкова.

Веднага след като лично бяха поздравени от господаря, слугите започнаха да сервират ястия и напитки в трапезарията. Разопаковаха багажа на гостите, погрижиха се и за конете. Кати трябваше да наглежда децата и това я постави в центъра на вниманието. Къщата се изпълни със смях и весели разговори. Във всеобщото оживление тя забеляза, че Ричард не се отделя от жена си. Поводът за празника беше двоен — Мелиса имаше рожден ден. След вечерята Карин и Тори поднесоха подаръците на майка си. Тя бе очарована и прегърна нежно и двете. На Кати за момент дори й се стори, че ще се разплаче, но Ричард я привлече върху коленете си.

— Скъпа моя — каза той, потопил поглед в очите й, — трябва да дойдеш с мен, за да видиш какво съм ти донесъл за празника.

Двамата пожелаха набързо „Лека нощ“ на всички и хванати за ръка излязоха през портата навън. Офицерите веднага наскачаха от местата си и се оттеглиха по стаите. Кати сложи момичетата да си легнат и слезе в кухнята, за да помогне при разчистването. Въпреки че изминалият ден беше много напрегнат, тя, кой знае защо, не се чувстваше изморена.

След като помогна на госпожа Бейтс, тя занесе гореща вода в стаята си и лежа във ваната, докато водата изстина. Този ден й бе донесъл прозрение.

Празничните трапези продължиха през останалите три седмици от престоя на капитана. На следващата сутрин офицерите отпътуваха по домовете си свежи и отпочинали.

Карин и Тори бяха поверени изцяло на грижите на Кати. Мелиса и Ричард искаха да бъдат заедно през цялото време до заминаването му. Двамата ходеха в града да пазаруват, присъстваха на официални вечери в чест на капитана. Изглеждаха безкрайно щастливи, а Кати се радваше, че вижда господарката си усмихната през цялото време. Въпреки че бе дошла да работи като камериерка, сега тя изпълняваше задълженията и на гувернантка, сервитьорка и дори на помощник-готвачка. Това обаче не я притесняваше. Тя вършеше всичко с удоволствие, без да чувства умора.

Сутринта преди отпътуването на Ричард Камерън къщата притихна. Присъствието на господаря беше причината за всеобщото оживление.

При сбогуването всички се натъжиха. Мелиса продължаваше да се усмихва и не изостави всекидневните си задължения, но Кати бе убедена, че с усилие не показва мъката си. Мелиса не престана да се усмихва, докато Ричард не се отдалечи върху коня си и дълго стоя, загледана след него. После се прибра в стаята си и остана там през следващите три дни.

Настъпи юни. В топли дни госпожа Камерън имаше навика да води децата до самия бряг на океана. Кати никога дотогава не се беше къпала в океана. Поканиха я да се присъедини към тях, за да облекчи господарката от грижата непрекъснато да наблюдава малките. Дадоха й бански костюм, за да си играе с тях във водата, а Мелиса й показа как трябва да плува. След като Кати я наблюдаваше, реши сама да направи опит и да се научи да плува.

Мелиса я окуражаваше през цялото време. И само след три-четири урока Кати вече успяваше да се задържи над водата. Двете жени и децата прекарваха с часове на брега. И тогава, понеже прекарваше дълго сама с господарката си, Кати повдигна въпроса за нейното ограмотяване. Тя копнееше да се научи да чете и да пише.

— Госпожо — промълви тя плахо един следобед, — аз прекарвам много време с Карин и Тори. Ще имате ли нещо против, ако присъствам и на уроците им? Виждате ли — заговори бързо тя, — никога не съм учила и ще бъда много щастлива, ако мога да чета приказки на момичетата, както ме бяхте помолила. — Беше объркана от внезапната си дързост.

Кати погледна Мелиса с очакване. Страхуваше се да не види, че разочарование се изписва върху лицето й. Но изразът на Мелиса не се промени. Когато тя се изправи и погледна младата жена в очите, по устните й се появи усмивка. Кати облекчено въздъхна.

— Разбира се, че можеш — каза господарката. — Чудех се дали някога ще ме попиташ. Аз знаех, че ти съчиняваш приказките, които разказваш на децата, защото ние нямаме книжки с подобни истории.