Карол Франц - Катрин

Кати не отговори. Самата тя не знаеше отговора.

Джон Камерън и Кати Маршъл бяха приети тъкмо навреме, за да привлекат всеобщото внимание. Всички поканени бяха пристигнали навреме, само малка групичка бе подранила. Дума не можеше да става да не почетат домакините с точността си. „Е — мислеше си Кати, — ние сме, меко казано, нетрадиционна двойка и май всички вече забелязаха това.“

Когато я представиха като негова гостенка, тя дари всички присъстващи с ослепителна усмивка. Вътрешно се радваше на шегата му. Любезната домакиня лично я поздрави и не след дълго Кати се почувства напълно свободно в компанията й. Прекара следобеда с останалите дами. Беше удивена, че това не й достави удоволствието, което очакваше. Всъщност, просто се забавляваше.

Добре разбираше, че хората шушукат зад гърба й. Никак не изглеждаше невинно да гостува сама в дома на Джон в отсъствието на родителите му, но дори това не я притесни. Говореше се, че идва от Ню Йорк и че произхожда от много заможно семейство. Смятаха я за негова бъдеща съпруга. Откъде изникна тази клюка, Кати нямаше представа. По-късно същия ден тя попита Джон.

— Аз сам я пуснах — каза той през смях. — Ядосана ли си? Естествено, не исках да се притесняваш от недомлъвките зад гърба ни, затова реших сам да пусна тази клюка.

„Той го прави заради мен“ — каза си тя. Беше щастлива, че брани чувствителността й. За първи път от началото на връзката им тя беше сред хора.

Кати танцува с няколко възрастни господа, но когато някой от младите се запътеше към нея, Джон моментално я отвеждаше настрани. Побъбри си с всички дами, а прическата й предизвика такава възбуда, че бе убедена как още на другия ден в околността ще се появят поне няколко подстригани глави.

Задаваха й доста нетактични въпроси, но тя запази самообладание. Просто обясни, че е отседнала у семейство Камерън и че Джон е бил достатъчно любезен да не я оставя да скучае.

Това, че Шон и Джойс още не се бяха върнали от Ню Йорк не стана повод да се усъмнят, защото всички бяха убедени в почтеността и чистотата на Кати. Приеха, че гостува в чужд дом в отсъствието на домакинята поради затрудненията, причинени от войната.

В действителност Кати никого не бе излъгала, че е гост на Камерънови. Но тя се забавляваше да ги подвежда, като на практика не им казваше истината.

Останаха до късно. После, по пътя за дома, тя гледаше как пролетните пъпчици блестят на лунната светлина и се чувстваше щастлива. Беше един прекрасен ден.

— Джон, ще спреш ли на моста за минута? — попита Кати, когато наближиха реката.

Джон се усмихна.

— Искаш да потърсиш малкото си приятелче, нали?

Кати кимна. Прочете по лицето му, че няма нищо против.

Джон спря файтона и й помогна да слезе. Беше необичайно топло, затова тя остави пелерината си на седалката, за да не я изцапа с кал по речния бряг. В тази част на страната времето обикновено се задържаше студено почти до средата на юни, но тази година беше различна. Започна да се затопля толкова рано, че дърветата и тревите се раззелениха, сякаш беше лято.

Кати се спусна до водата и се огледа наоколо. Беше толкова тихо и свежо, че тя въздъхна от удоволствие. Имаше усещането, че нещо се е променило. Като че ли и тя, също като патето, бе освободена.

— Отишло си е, Джон — прошепна тя, когато той застана зад гърба й. — Сигурно се е върнало при семейството си.

Кати въздъхна отново. Случката с патето я натъжи. „Сигурно е от времето“ — помисли си тя и отдаде усещането си на ласкавия полъх на вятъра. Радваше се, че бе приела да отиде на приема.

Останалия път до дома изминаха в мълчание. Кати нарочно се притискаше към Джон, за да усети напрежението на мускулестото му тяло, докато управляваше конете. Близостта му я успокояваше, а топлината на тялото му я радваше.

Джон влезе в стаята тъкмо когато се канеше да си легне. Той приготви камината за през нощта и духна газените лампи, както правеше всяка вечер. На светлината на огъня Кати забеляза, че се усмихва.

— Денят беше изключително приятен — прошепна тя, когато той се приближи. — Благодаря ти, че ме взе със себе си.

Наведе се и го целуна по бузата. Направи го спонтанно. Никога дотогава не го бе правила. Джон нежно я прегърна и притисна към себе си.

— Ти означаваш много за мен, Кати. Не мисля, че някога бих могъл да те пусна да си идеш, макар да знам, че ти се иска да го направиш.

Тя отвърна с усмивка на целувките му. Силен трепет премина през тялото й. Това накара Джон да се притисне още по-силно към нея и да я покрие с жадни целувки. Допирът му до лудост възбуждаше сетивата й. Преди да осъзнае какво върши, Кати го прегърна и се отдаде на страстното си желание така, както през онази първа нощ.