Карол Франц - Катрин

Джон се разтрепери, усетил внезапната й страст. Тя споделяше леглото му, носеше дрехите, които той й купуваше, разговаряше мило с него и той се радваше на всичко това. Но нито веднъж след първата нощ тя не бе направила и един-единствен любовен жест.

Кати усети странното му вълнение, което също я накара да потрепери. Джон беше страстна натура, но умееше да се контролира. Но сега тя усети напрежение в ръцете му. Те силно трепереха, а това бе ново за нея. Той изпитателно я погледна.

— Какво има, Джон? Искаш ли нещо от мен?

— Ти вече ми го даде, скъпа — отговори той с такава жажда, която я увлече като порой и всичко останало сякаш изчезна.

Ръцете му трескаво развързваха панделките на нощницата й. Тя се свлече на земята и Кати се надигна на пръсти, за да бъде по-близо до него.

— Люби ме, Джон — шепнеше тя в страстния си унес, понесена от завладелите я усещания.

— Любима моя — простена Джон.

Той внимателно я отпусна върху леглото. Обви я с тялото си. Устните му се впиха в нейните с непозната досега жар. Този път любовта им беше взаимна.

Лежаха мълчаливо дълго време и поглъщаха с всичките си сетива безценния миг, отлетял така бързо. Пръв се размърда Джон. Той стана и започна да се облича. Още усещаше пръстите на Кати, които го разсъбличаха, за да усетят допира на тялото му. Тази нощ тя го бе пожелала. Бяха се изгубили в свят, където нямаше нищо друго освен желанието им да се слеят. Кати не бе подозирала, че това може да й се случи. Спомни си странното усещане при думите му, че никога няма да я остави да си отиде. Надигна се, за да го задържи, но то бе изчезнало.

Джон й облече нощницата, като я галеше леко по ръцете. Кати се усмихна на проявената от нея дързост. Срамът и вината, които изпитваше след всяка любовна нощ, този път не се появиха. Беше прекрачила една стена в съзнанието си и това й бе донесло ново усещане за освободеност. Никога повече нямаше да се чувства затворничка. Освен това долови нещо ново и у Джон. Не знаеше какво точно, но беше толкова изразено, че тя почти физически го усети. За една нощ тя стана зряла жена. Беше се сляла с човека, когото мислеше, че мрази.

Джон я отведе до леглото и придърпа завивката до брадичката й. Леко я целуна по устните и прошепна „Лека нощ, мила“ преди да се оттегли.

Кати се почувства разочарована, че той не остана при нея през нощта, както правеше понякога. Искаше й се да е близо до нея. Почувства се странно самотна. Неприятният факт, че само е спомогнала на един себичен човек да се облекчи, й причини болка. Разбираше, че не е и няма да бъде нищо повече за него, независимо от нежността, която й засвидетелстваше. Беше я използвал и я бе променил. Тя никога нямаше да бъде това, което бе преди. За кратко се бе радвала на близост, внимание и желания, за които не подозираше, че съществуват. Той отново я беше накарал да се изгуби в дълбините на любовта. Бе живяла самотно толкова дълго време. Лежеше в леглото по-объркана от всякога. Когато най-после потъна в тежък унес, започна да се мята в съня си, докато не се събуди от собствените си писъци. Цялото й тяло се гърчеше. Когато отвори очи, облени в сълзи, Джон се навеждаше над нея.

— Какво има? — попита той тревожно.

Кати притеснено му обясни, че е сънувала кошмар.

— Иди да спиш — каза му тя. — Ще се оправя.

Джон отметна завивката и я взе на ръце, въпреки че тя протестира. Понесе я към стаята си, спря до леглото и я положи върху него. Това стана толкова бързо, че Кати се разтревожи, но си замълча. Той заобиколи от другата страна и се намести тежко до нея под завивките. Привлече я към себе си. Погледите им се срещнаха.

— От сега нататък — каза той категорично, — ще спиш тук, при мен. Не виждам защо да не споделяме нощно време топлината на телата си и спокойствието от близостта си. През деня можеш да имаш свое лично време, но нощите са мои. Позволих ти достатъчно свобода и след като съм убеден, че физически не съм ти неприятен, бих искал да спиш в леглото ми. Така ще съм сигурен, че си добре, още щом отворя очи.

Кати не отговори. Като че ли той бе прочел собствените й мисли и сънища. Възможно ли бе да е усетил чувствата й?

— Е? — попита той. — Ще ми се подчиниш ли този път или пак ще се разправяме?

— Ще спя при теб — отвърна тя покорно.

— Не смяташ ли, че така е по-добре?

Очевидно примирението не го задоволи.

— Да — каза Кати убедено, — така е.

— Добре, тогава се разбрахме — и той се усмихна. — А сега — притегли я по-близо до себе си, — ела насам да усещам копринената ти кожа докато спя.