Карол Франц - Катрин

Кати се сгуши в него и само след минути дълбоко заспа.

Когато се събуди, беше сама. Помисли си, че това бе най-хубавата й нощ, откакто се бе преместила тук от крилото за прислугата. Големите ръце на Джон я бяха галили, докато заспи. Кожата й още тръпнеше от спомена за допира му.

Кати се изкъпа, облече се и слезе в кухнята тъкмо на време, за да каже „добро утро“ на госпожа Бейтс която си поспиваше до късно, откакто в къщата бяха останали само Джон и тя. Новата прислуга щеше да пристигне днес и госпожа Бейтс бе помолила Кати да й помогне при разпределението на задълженията им. Положението й в къщата не следваше да се изяснява. Джон бе наредил на възрастната госпожа да посъветва новодошлите да се обръщат към Кати с „госпожице“. Как щеше да реагира на това Джойс Камерън при завръщането си, никой не знаеше.

Джон беше писал няколко пъти до родителите си в Ню Йорк и те вероятно знаеха за промените, касаещи Кати. Тя щеше да се чувства неловко в присъствието на Джойс, но понеже госпожата не се бъркаше в домакинството и оставяше дори съставянето на менюто на госпожа Бейтс, Кати смяташе, че няма да има проблеми с прислугата.

Те пристигнаха малко преди пладне. Бяха деветима, по-малко от предишните. Но, според опитното око на госпожа Бейтс, те щяха да бъдат достатъчни, а и Джон имаше нужда от помощ за къщата в града.

Имаше доста за вършене, тъй като къщата не бе почиствана основно от снежната буря, когато предишната прислуга беше преместена. Трябваше незабавно да се погрижат за градините. Конете имаха нужда от наглеждане, а кухнята и спалните трябваше да бъдат изцяло почистени.

След представянето отведоха слугите в техните помещения и им дадоха на разположение следобеда да се настанят. Госпожа Бейтс и помощник-готвачката приготвиха вечерята, която бе поднесена веднага след като Джон се върна от града. Кати беше цял ден на крак. Въпреки че не я помолиха за помощ, тя искаше да облекчи възрастната жена, но без да се натрапва. На следващия ден тя щеше да се върне към задължението си да надзирава прислугата.

Когато видя Кати в кухнята с престилка, Джон се засмя. Той я хвана за ръката и почти я завлече нагоре по стълбите до стаята си.

— Ти, скъпа моя, не трябва да прислужваш. Вече не се изисква от теб да помагаш на госпожа Бейтс. Ти трябва да бъдеш в услуга само на един човек от тази къща — подразни я той, — и това съм аз.

Отведе я до едно кресло и внимателно я настани.

— А сега ще ти обясня какво да правиш, когато ме няма вкъщи.

Кати вдигна глава и го погледна. Изненада я значението, което той отдаваше на този въпрос. До този момент й разрешаваше да прави както си иска и тя редовно бе помагала на госпожа Бейтс.

— Първо — започна Джон, — прислугата ще те уважава, само ако не се мотаеш сред тях.

Той се усмихна на недоверието й.

— Не искам да те излагам на клюки, затова си направих труда да освободя почти всички и да ги заменя с хора, които не познават произхода ти и предишното ти положение тук. А госпожа Бейтс ще се погрижи да пусне слуха, че сме женени, както я помолих.

Кати затаи дъх и закри уста с ръка от изненада. Нима той наистина си мислеше, че подобна измама може да остане неразкрита? Не знаеше какви планове крои, но се усмихна на мисълта, която изведнъж й хрумна.

Дали пък не таеше намерението да се ожени тайно за нея? При тази възможност сърцето й подскочи.

— Родителите ми ще се върнат след десет дни.

Джон започна да се съблича за банята си.

— Те трябва да те приемат като моя избраница. Разменихме няколко писма — те напълно приемат желанията ми. Можеш да правиш каквото си пожелаеш и да ходиш където искаш, но се надявам да спазваш етикета.

Кати изчака той да продължи, но след като не го направи, тя се изправи и застана пред него.

— И какъв е, би ли ми обяснил, този етикет? — изсъска тя, раздразнена от пълното пренебрежение към собственото й мнение по въпроса. Цял живот ли смяташе да й нарежда и да очаква тя да изпълнява безапелационно заповедите му? Беше я направил своя любовница против волята й и я беше надзиравал съвсем до скоро, докато тя му беше казала да я люби. Или приемаше желанието й за съгласие завинаги да остане в това положение?

Когато срещна огнените му сини очи, изражението й се смекчи. Беше податлива поради липса на опит, но иначе беше интелигентна и волева натура. Реши да го успокои само толкова, колкото намери за добре.

— Един момент, скъпа — помоли Джон. — Не исках да те обиждам със слуха, че сме женени и с предупреждението да се държиш като дама. Може би трябваше да намеря по-подходящи думи, но… предполагам, че съм твърде недодялан, за да разбера, че ти вече си дама и винаги си спазвала етикета. Исках само да те помоля да не вършиш слугинска работа, това е всичко.