Карол Франц - Катрин

Джон беше вложил цялото си умение да пречупи студенината й. Ако тя не бе споделила страстното му желание онази първа нощ, той моментално щеше да се откаже. Но реши, че с търпение и внимание ще успее да преодолее нейната резервираност. Знаеше, че ако не я беше предизвикал с действията си да се държи така, тя щеше да се поддаде на опитните му ласки. Запаси се с търпение. Положението, в което я бе поставил, нараняваше дълбоко изтънчената й чувствителност. Той трябваше да спечели доверието й, за да може тя да му прости обидата. А това можеше да стане, само ако не изгубеше търпение. Ако изобщо бе възможно, Джон реши, че именно той можеше да го направи.

април, 1865

Вестта за края на войната не развълнува особено Кати. След почти четиригодишни военни действия тя завърши с подписване на капитулацията от генералите Лий и Грант в една ферма край Апоматокс Корт, Вирджиния, на 9 април 1965 година.

Тя често мислеше за брата на Джон, Ричард. Питаше се какво ли ще почувства Мелиса, когато научи, че войната е свършила. Кати няколко пъти бе питала Джон защо не се е присъединил към армията, но той отклоняваше въпросите й с беглото обяснение, че тогава е бил в Англия и се е върнал малко преди Ричард да загине.

Джон нито веднъж не спомена какво е правил в Англия, след като цялото му семейство живееше в Америка, но Кати не настояваше да узнае. Усещаше, че той има някаква причина да премълчава. Бяха вече доста близки и тя знаеше много за него, без обаче да споделя всичките му тайни.

В началото на връзката им Кати бе мрачна и рязка. Опитваше се да го разочарова, за да му омръзне по-скоро. Но промяната в тактиката й промени Джон. Той я ухажваше, опитваше се да я спечели и се държеше толкова нежно с нея, сякаш тя бе най-скъпото нещо в живота му.

Шон и Джойс все още бяха в Ню Йорк, но Джон бе получил от тях писмо, с което го уведомяваха, че ще пристигнат в имението край океана през май, за да прекарат лятото далеч от горещината и шума на големия град.

Този ден Джон и Кати щяха да ходят на празненство по случай победата в дома на най-видния жител на Сийл Харбър, Джордж Т. Макендрю. Джордж бе получил значително наследство от баща си, а след това се бе оженил за още по-богата наследница. Двамата с жена му диктуваха светския живот в града и тези, които не бяха получили покани за техните приеми, умираха от завист.

Джон бе канен на всички светски прояви по време на войната. Той имаше навика да не ги посещава, но в случая бе помолил Кати да го придружи. Тя прие, но с наближаването на празника бе обхваната от притеснение.

Косата й не беше пораснала много, откакто Джон я бе отрязал. Беше си направила чудесна прическа и бе избрала ленена рокля в жълто и бяло според последната мода, с дълбоко деколте, съвсем семпла, но много елегантна и с богат набор отзад на кръста.

Когато предната седмица Джон й донесе няколко тоалета, за да си избере един за празника, тя се изуми от безсрамния им вид. Но след като прегледа най-новите модни списания и рекламни каталози, разбра, че той й бе донесъл тоалети, които бяха последна мода, и че щеше да изглежда смешна в старомодните си кринолини.

Джон почука на вратата, която свързваше стаите им. Тя беше почти готова. Напоследък се опитваше да бъде много учтив и чукаше преди да влезе при нея, което безспорно показваше, че това не бяха само опити. Той й хвърли бърз поглед и се усмихна.

— Ще бъдеш най-красивата дама тази вечер, скъпа моя — прошепна й мило. После взе ръката й и целуна малката длан. Погледите им се срещнаха. Той я гледаше изпитателно, като че ли търсеше нещо в израза на лицето й, но явно не го намери, защото рязко се обърна и отиде до нощното шкафче да вземе ръкавиците й.

Беше ранна пролет, но Джон реши да рискува, когато видя яркото утринно слънце и нареди да приготвят открития файтон. Кати се наметна в дълга бяла пелерина от кадифе с кожена качулка и подплата. За пръв път в живота си тя виждаше толкова разкошна дреха и направо бе изумена, когато Джон я бе донесъл преди няколко вечери. Беше почукал дискретно преди да влезе. Кати беше във ваната. Беше насапунисала косата си и се наслаждаваше на топлата вода. Ваната бе поставена пред камината, за да се запази топлината по-дълго време. Кати се чувстваше сънлива.

— Извини ме, че те безпокоя — каза тихо Джон, когато Кати отвори очи. — Имаш ли нужда от помощ?

Тя се усмихна и го отпъди с жест.

— Полежах малко във ваната. Не искам да свикна да ме глезят, защото един ден това ще ми липсва.