Карол Франц - Катрин

— Ще ти хареса да бъдеш моя.

Тонът му на собственик беше дразнещ.

— Ако успееш да се отпуснеш, ще ти доставя истинско удоволствие. Мога да бъда безкрайно щедър, когато съм удовлетворен.

Той повдигна лицето й, за да я вижда, но тя се отдръпна. Не искаше да срещне погледа му.

— Какво ти става? — попита Камерън. — Мисля, че съм напълно честен спрямо теб. Какво повече можеш да искаш от мен?

Той се изправи на крака и придърпа Кати към себе си. Сега тя бързо го погледна, след което го удари с цялата си сила през лицето.

— Това е мнението ми за теб и твоето предложение!

Тя плю на пода и изтича навън от стаята. Искаше да му изкрещи, да го прокълне, да го принуди да разбере, че тя е свободен човек и не може да я задържи затворена под ключ. Не беше негова вещ, която да употребява и после да захвърли. Беше човешко същество, с чувства и желания. Как си позволяваше да я насилва, да й налага презрян и безчестен начин на живот? Майка й вече беше преживяла това. Кати си бе обещала да не го повтаря. Не желаеше да приема предложението му. Нито пък него самия. Искаше само да се махне от кошмара, който бе преживяла, да намери закрила и след време да го забрави.

Джон остана втрещен. Успя само да потърка зашлевената си буза.

— Тя е само една прислужница — мърмореше си той. — Предложих й неща, които никога не би имала. Защо, по дяволите, се дърпа така?

Ядосан, че не може да си отговори, той хукна след нея и я застигна до стълбите при крилото за прислугата. Хвана я за рамото и рязко я обърна към себе си.

— Ти, скъпа моя, имаш много да се учиш. Мислиш си, че ще те пусна да си отидеш? Е добре, трябва да те уверя, че съм те избирал дълго да запълниш празнотата в живота ми, а веднъж реша ли нещо, Господ ми е свидетел, то става.

Беше стиснал косата й и болезнено я опъваше.

— Имаш само един избор — да живееш с мен, докато ми омръзнеш. Ясно ли ти е? Отговори! — той изкрещя. — Погледни ме, дявол да го вземе!

Кати вдигна очи, сдържайки сълзите си. Беше го чула да й заповядва. Да, да й заповядва да стане негова любовница. Замълча. Наум го проклинаше за жестокостта му. Но нямаше да му позволи да я удари. О, не, не би му позволила.

Джон прие мълчанието й за съгласие. Хвана я за ръка и я отведе обратно в салона, където наля бренди в две чаши и й подаде едната. Кати я пое. Беше прекалено разстроена и несигурна, за да му откаже.

— За нашето споразумение — каза Джон с усмивка и вдигна чашката като при тост.

— Няма за какво да се споразумявам с вас, сър — отговори му Кати. — Ще остана тук с вас, понеже нямам друг избор. Но можете да бъдете сигурен, че при първа възможност ще избягам. Вие сте жесток и постъпвате непочтено. Иска ми се да ви затворят за това, което ми сторихте. Тогава може би ще разберете какво означава да бъдеш затворник. Не е приятно, повярвайте ми.

Кати отпи от силната напитка и дъхът й спря.

— Де да беше отрова — промълви тя достатъчно високо, за да може той да я чуе.

Джон се пресегна и грабна чашата от ръката й. Запокити я в стената. Думите й го вбесиха, но го увериха, че няма пред себе си марионетка, която да дърпа за конците според волята си. Тя щеше да се бори с него, но нямаше да спечели.

Той допи питието си, хвана я за лакътя и я отведе в хола.

— Тъй като аз заповядвам тук, бих искал да се оттегля, скъпа. Уморен съм и освен това копнея да те взема в прегръдките си.

Думите му й напомниха какво я очаква. Кати примигна. Беше му се отдала от неопитност, но втори път нямаше да загуби контрол върху сетивата си. Щеше да се подчини, но нямаше да отговори на страстта му, както предишната нощ. Щеше да бъде негова партньорка, но не и любима.

Джон я поведе мълчаливо по стълбите. Едва на последното стъпало той забеляза сълзите в очите й. Погледите им се срещнаха.

— Сълзите никога не помагат — каза той меко. — И освен това, ако помислиш малко ще разбереш, че всичко може да бъде както много хубаво, така и много неприятно. От теб зависи.

Той я прегърна и леко я целуна.

— Е, избра ли?

Кати преглътна сълзите си и мълчаливо влезе в спалнята му.

На следващия ден я преместиха от крилото на прислугата в стая, съседна на тази на Джон. Новото й положение не се оказа толкова смущаващо, колкото очакваше. Освен това бе открила, че може да се люби с Джон, без да отдава страстта си. А засега от това най-много се страхуваше.

Ако Джон отново я бе увлякъл в страстта си против намеренията й, щеше да се чувства унижена. Но тя достатъчно тежко бе изживяла слабостта си и си бе обещала, че никога повече няма да се остави да я увлече. Можеше да използва тялото й, но нямаше да позволи това да й доставя удоволствие.