Виктор Фалк - Капитан Драйфус

Курт Валберг остави куфара в един ъгъл, поклони се и излезе.

Англичанката видя как Долора отправи дълъг топъл поглед след младежа.

— Сега си починете, надявам се, че ще останете доволна от стаята.

— Да, напълно, госпожо, тук имам всичко необходимо.

— Вкъщи ли ще се храните?

— Понякога, и то в стаята си. Вземете тези двеста франка, а в края на месеца ще оправим сметката.

Госпожа Легуве взе с радост парите, които англичанката сложи на масата, и погледна бързо дъщеря си, което показваше, че бе доволна от квартирантката.

— Имам още нещо да ви питам. Кажете ми кои са моите съседи, тъй като виждам врати отляво и отдясно?

— Госпожице — сложи ръка на гърдите си кубинката, — в моята къща сте сигурни, както в лоното Аврамово. Дъщеря ми и аз сме известни като набожни хора и не допускаме неморални хора да влизат в къщата ни. Готова съм да ви отговоря. Вляво живее господин Арманд Ноар, търговски агент; мисля, че той търгува и с шампанско. Ние с дъщеря ми не употребяваме тези дяволски питиета, но има и такива християни, които ги пият. Този човек отсъства по цели дни и седмици. Вдясно живее един руски професор на име Григорович. Той е стар човек и се прибира само вечер, за да работи на спокойствие. Над вашата стая, на горния етаж, е стаята на господин Курт Валберг, когото познавате вече, а в долната стая живея аз с дъщеря си Долора.

— Благодаря ви, госпожо, доволна съм.

След няколко минути английската художничка остана сама в стаята.

Заключи вратата. После отвори куфара си и извади от него един свредел. Англичанката отиде до вратата вляво, проби три дупки, достатъчно големи, за да може да вижда всичко, което се вършеше в стаята. После заби един гвоздей на вратата и закачи на него дреха, която покриваше дупките и никой не можеше да ги види. Проби също три дупки на вратата вдясно, за да може да наблюдава другия си съсед. Алиса покри тези дупки с една картина, която прикрепи на горния край с гвоздейчета.

Надявам се, че не е необходимо да обяснявам на читателите, че мнимата английска художничка беше известната американска детективка Алиса Тери. Тя извади дрехите от куфара си и ги сложи в шкафа. Най-после взе една книга, седна до писалището в очакване да види какво ще стане в съседната стая.

Не трябваше да чака много. Нейният часовник показваше четири часа, когато се чуха тежки стъпки по стълбите и някой отключи вратата на стаята отляво.

Алиса отиде до вратата, вдигна дрехата и погледна през пробитата дупка. Висок черноок мъж, облечен като търговец, бе влязъл в стаята.

— Без съмнение — каза Алиса Тери на себе си, — този е черният образ на майор Естерхази, както ми го обрисува Матийо Драйфус. Той идва тука като търговец на шампанско, под името Арманд Ноар.

После вратата на стаята, в която живееше Арманд Ноар се отвори и госпожа Легуве и дъщеря й Долора влязоха.

Момичето изглежда бе плакало. То застана предпазливо до вратата. Старата кубинка се упъти към черния майор и се ръкува с него като със стар познат.

— Искам да говоря с вас, господин графе — каза му тя, — но трябва да говорим тихо, защото в съседната стая има квартирантка. Въпреки че тя е съвсем сигурна, все пак трябва да сме предпазливи.

— Коя е? — запита Естерхази начумерено.

— Една английска художничка, която не говори френски.

— Не ми се нрави, че дадохте тази стая под наем — разсърди се графът, това съседство ме безпокои и тя трябва да си отиде колкото може по-скоро!

— Всичко ще сторя, за да ви угодя — увери го госпожа Легуве, — обаче съм получила предплата за един, месец. Аз не исках да я взема, но това непослушно дете ме накара да се съглася.

— Долора? — започна черният майор, като се приближи до разтрепераното момиче и я изгледа с коварния си поглед.

— Да, Долора — измърмори кубинката. — Тя, която е причина за нещастието ми; тя, която се отказа да спечели пари от такъв лесен начин с вашата препоръка.

— По такъв лесен начин ли? Това наричаш лесно, майко! Твоята дъщеря, твоето дете да се изложи на погледите на всеки млад или стар развратник и да слуша най-лошите думи? Не, не, не! Не искам да ходя на онези тайни пирове, където има разврат, и които са само изложба на женската плът. По-добре ме остави да гладувам, обличай ме като циганка и ме карай да върша най-тежката работа, но не ме пращай там!

Долора падна на колене пред майка си и сълзи бликнаха от очите й.

Госпожа Легуве понечи да се нахвърли върху непокорното дете, но графът я спря.