Виктор Фалк - Капитан Драйфус

— Да оставим това — каза Естерхази с твърд глас. — Нашите мнения са различни. Още нещо имам да ви кажа. Негово превъзходителство, военният министър е заповядал да се окове капитан Драйфус.

— Това е сторено — отвърна Форцинети тъжно, — поставена е и друга, по-здрава решетка на прозореца.

— Добре — каза черният майор, — нека преминем сега към друг, по-интересен въпрос. Ще ми позволите ли да поздравя госпожица Марион или е болна?

— Благодаря, господин майор, дъщеря ми е здрава, дори от няколко дни прави малки разходки и се връща весела и добре разположена. Влезте в приемната стая, Марион е там и работи.

— Ще ме придружите ли, господин майор? — запита графът и изгледа подло стареца.

— Ще ме извините — каза той, — престъпникът Равелак ни показа, че трябва да бдим и да си отваряме добре очите. Сержант Жирардин ме очаква в двора. Трябва заедно да обиколим всички килии. Както Равелак е успял да пробие тавана на килията, така могат да го направят и други.

Форцинети подаде още веднъж ръка на графа и излезе.

Черният майор остана неподвижен сред стаята, докато затихнаха стъпките на Форцинети.

Изсмя се подло и се запъти към вратата на приемната стая.

Марион беше сама. Красивото момиче бе седнало до масата, на която светеше лампа с червен абажур. Тънките й пръсти шиеха.

Когато врата се отвори, момичето се стресна. Ръката, в която държеше иглата с копринения конец, остана неподвижна.

Естерхази затвори вратата и се доближи до момичето.

Марион отговори на поздрава с кимване на глава. Тънкото й тяло се разтрепера и зениците на очите й се разшириха.

Черният майор намести безшумно стола си и седна срещу нея.

— Доста време има, откакто не сме се виждали — каза той високо.

— Да, доста време — повтори момичето плахо.

— Мислите ли някога за мене, кажете ми!

— Винаги, винаги трябва да мисля за вас!

Тя наведе глава и се опита да продължи работата си.

Черният майор се наведе към момичето и впи очи в тялото му.

— Марион, не желаете ли да ме погледнете? — запита той с благ глас.

— Не, трябва да внимавам в работата. Погледът на Естерхази сновеше лакомо по лицето й.

— Марион, искам да ме погледнете!

Момичето вдигна полека глава и погледна черния майор.

Очите на графа се втренчиха в зениците на Марион. Тя не можеше вече да се отърве от погледа му. Ръкоделието падна от скута й. Граф Естерхази хвана ръцете й и ги стисна. Черният майор привлече момичето още по-близо до себе си.

— Спи, спи, заповядвам ти!

Очите на Марион станаха прозрачни. Клепачите й бавно се притвориха и дългите черни мигли закриха зениците.

Черният майор погледна неспокойно към вратата на стаята. Той бе сам с жертвата си.

Острият му поглед се впи пак в лицето на Марион, като че искаше да проникне в душата й и да прониже тялото й. Графът положи ръцете си на главата на момичето и разтри челото, слепите очи, лицето, врата и гърдите й. Повтори го пет-шест пъти.

Марион облегна глава на масата. Тя бе със затворени очи, бледа и вцепенена.

— Момичето е хипнотизирано — промълви черният майор тихо, — то спи дълбоко и се подчинява на моята воля!

После хвана ръцете на момичето.

— Марион, заповядвам ти да ме слушаш и да запомниш всичко, което ще ти кажа.

— Чувам те.

Тези думи бяха казани тихо и някак меланхолично от хипнотизираната.

— Заповядвам ти утре между три и четири часа да напуснеш къщата си. Ще наемеш файтон и ще се отправиш към къщата на мадам Легуве, която се намира на улица „Наполеон“ № 57. Ще слезеш там, ще позвъниш и ще попиташ за господин Арманд Ноар. Ти знаеш вече къщата и лесно ще я намериш. Да не забравиш какво ти поръчах. Ще дойдеш ли?

— Ще дойда.

— Не трябва да казваш никому за това, което ти поръчах. Марион, заповядвам ти да мълчиш!

— Ще мълча!

— Ти си добро момиче и послушно дете — каза подлият мъж, който не се срамуваше да приложи коварния си план срещу едно безпомощно момиче.

— Ела ме целуни, Марион!

Момичето стана, отиде при графа и го прегърна. Хубавите й устни се допряха до неговите.

— Седни — каза й той. Тя седна на стола.

Черният майор й дъхна няколко пъти в лицето и потри челото й.

— Събуди се, Марион — пошепна той, — събуди се, събуди се!

Клепачите й помръднаха, устните й се раздвижиха и една дълбока въздишка излезе от гърдите й. Естерхази напусна стаята безшумно, преди момичето да се събуди напълно.

В двора той срещна Форцинети.

— Много добре се забавлявахме с госпожица дъщеря ви — каза той и се засмя иронично. — Изглежда госпожица Марион е напълно оздравяла. Навярно чистият въздух и разходките са помогнали.