Виктор Фалк - Капитан Драйфус

— Въпреки това, аз ще съобщя още днес случката на военния министър — каза черният майор сърдито, — и ако негово превъзходителство послуша съвета ми, шпионинът Драйфус трябва още утре да се окове във вериги.

— Дано военният министър не послуша подлите ви съвети — каза Форцинети и се отдръпна с презрение от коварния граф.

Черният майор имаше защо да тържествува — военният министър на Френската република послуша срамните му съвети. На другата сутрин един ковач дойде в затвора при капитана и окова лявата му ръка с дълъг синджир, а другия му край прикрепи към желязна халка, зазидана в стената на килията. Сега капитан Драйфус не бе само жив заровен, а бе и окован в тежки вериги!

О, ти храбър и честен френски народе, защо позволяваш на тираните да тъпчат така немилостиво човешките правдини, които си спечелил с кръвта на безбройни жертви?

Майор Форцинети остана изненадан, когато на другата заран видя Естерхази в дома си. Управителят на затвора посрещна студено ранния посетител.

— Навярно някоя важна работа ви е накарала, господин графе, да ме посетите толкова рано — запита го студено домакинът.

Естерхази протегна сърдечно ръката си.

— Господин майор — каза с хриплив глас, — не съм дошъл по служебна работа, а само да се извиня за вчерашната случка. Много съжалявам, че постъпих толкова зле с вас. Признавам, че постъпката ми не бе нито учтива, нито пък уместна. Бях много нервирай, та не знаех какво говоря. Моля ви, приятелю, да ми простите, ако съм ви оскърбил.

Форцинети стисна сърдечно ръката на графа. Той бе честен човек и не предполагаше, че има хора, които едно говорят, а друго вършат.

— Господин графе, всичко е простено и забравено — допълни той, докато подаваше ръка на черния майор. — Били сме добри приятели и ще останем такива. Жалко само, че сте станал много нервен, откакто започнахте да надзиравате капитан Драйфус. Щеше да ми е много приятно, ако по-често ме посещавахте, както правехте това по-рано. Моята дъщеря никога не ще забрави забавните и полезни разкази, които слушаше от вас, когато идвахте по-често у дома. Съжалявам много, че времената се изменят, а с тях и хората.

— Господин майор, вие трябва да признаете — каза Естерхази, — че всеки на моето място щеше да стане нервен. Моето началство ме е натоварило с голяма отговорност.

Управителят на затвора въздъхна дълбоко.

— О, тази Драйфусова трагедия ще има лоши последствия за всички ни — каза той печално. — И мисля, че ще доведе отечеството ни до голяма опасност.

— Вярвам, че скоро ще ни снемат отговорността за делото Драйфус — сподели черният майор. — Разследването ще започне тия дни, после военният съд ще разгледа делото и тогава…

— И тогава — запита Форцинети, — какво ще стане с нещастния?

— Военният съд ще го осъди според закона — отвърна Естерхази. — Ако не бе отменено смъртното наказание във Франция, главата на капитан Драйфус щеше да хвръкне на гилотината. Сега престъпникът ще бъде осъден на заточение във френска Гвиана.

— Значи в Каена — възкликна Форцинети с разтреперан глас. — Каква ужасна съдба е сполетяла нещастника!

— Това е съвсем заслужено наказание за предателя, който е продал отечеството за пари на неприятелите му. Негово превъзходителство, военният министър е напълно убеден във вината на Драйфус. От ден на ден идват все повече доказателства против него. Военният министър има в ръцете си и документ, в който са означени цял ред държавни планове. Този лист е намерен в коша за книги в Н-ското посолство и е установено, че почеркът е на Драйфус.

Добрият старец поклати печално главата.

— Вярвам, че съдиите, които ще се занимават с това дело — каза той, — ще отварят добре очите си и няма да подпишат несправедлива присъда й с това да опетнят Франция и нейното правосъдие. Аз служа вече, господин Естерхази, тридесет години като управител на затвора. Хиляди и хиляди престъпници са минали през това време оттук. Имам опит и схващам веднага по чертите на хората дали са виновни или не. Капитанът не прилича на престъпник. От неговите думи, от обноските му не се забелязва да е станал предател на отечеството си. Освен това Драйфус притежава имот от двадесет милиона франка. Той е едва на тридесет и две години и вече е капитан. Има красива, млада жена и живееше щастливо и примерно. Кой би могъл да накара един такъв човек да продаде своята чест и своя живот за няколко хиляди? Не, това не мога да повярвам, това не е вярно!