Виктор Фалк - Капитан Драйфус

Какво е станало с Херманса? Не беше чул нищо за нея от онази нощ. Всеки ден неговият враг Естерхази го навестяваше и от злобната му усмивка личеше, че е напакостил на злочестата Херманса.

— Ако бях сигурен — извика нещастният капитан, — че подлецът е извършил зло на бедната ми жена или я е обидил, бих го съсипал с юмруци и бих му изкарал черната душа, без да мисля какво ще правят с мене!

Изведнъж кракът му се препъна о твърд предмет.

— Значи не съм сънувал — каза Драйфус и се наведе. — Тук има нещо, което го нямаше снощи.

Капитанът вдигна от пода пакетчето, обвито в мушама. Бедният го гледаше и с учудване го обръщаше из ръцете си. Изведнъж го осени една мисъл, той се развълнува и ръцете му се разтрепериха.

— Това е от Матийо — каза си той, — изпраща ми навярно инструментите, необходими за бягство. Естерхази ми е казвал, че денем и нощем стражите пазят по покрива на затвора. По-добре куршумите да ме убият, отколкото да прекарам живота, си в тази страшна тъмница.

В килията бе толкова тъмно, че затворникът едва можеше да види ръцете пред очите си, затова реши да отвори пакета, когато се съмне.

Нещастникът прекара цялата нощ седнал на коравото легло, очаквайки с нетърпение разсъмването. Най-после се показаха първите утринни лъчи и затрептяха по железата на решетката. Едва сега затворникът видя, че част от стъклото на прозореца липсваше. По това разбра, че пакетът бе хвърлен в килията му през този отвор.

— Изглежда, че Матийо има храбри и хитри хора, които действат за моето избавление — каза си Драйфус. — Сигурен съм, че моят брат ще раздруса света, само и само да ме освободи!

Затворникът внимателно отвърза връвта на пакета, разви мушамата и нададе сподавен вик при вида на скъпоценностите си. В пакета имаше остра пила, стоманени клещи, шише, пълно със светла течност и прозрачна плоча от гипсов шпат, толкова голяма, колкото да замести изваденото стъкло.

При инструментите имаше и записка. Почеркът беше съвсем непознат на капитана.

— Матийо е предпазлив — каза си Драйфус, — той навярно е накарал другиго да напише тези редове, за да отклони всяко подозрение и опасност от Себе си. Самото съдържание е толкова хитро написано, че никой не би могъл да каже, че тази записка е за мене. Радостна усмивка се показа на устните му докато четеше следното:

„Мое старо червено куче!

Както виждаш, не сме те забравили. Със съдържанието на това шишенце намокри желязната решетка и чакай два часа, докато киселината прояде желязото. Течността е изпитана и действа ефикасно. После изпили пръчките и ги извади с клещите. Счупеното стъкло замести със стъклообразната плоча, за да не забележат проклетите джелати. Ще те очакваме утре в полунощ с лодка на тридесет крачки от затвора. Не трябва да се страхуваш, защото ти плуваш добре. Аз ще бъда в лодката и ако започнеш да потъваш като юрдечка от куршум, ще те извадя. Имаме предвид големи работи и не трябва да се безпокоиш за бъдещето си.“

Записката нямаше подпис.

— „Ти не трябва да се безпокоиш за бъдещето си.“ — Извика капитанът разчувстван, и от възторг целуна записката. — Когато човек има такъв брат като верния ми Матийо, такава жена като любимата ми Херманса, той не трябва да се отчайва! Утре ще бъда свободен, свободен!

Изпълнен с неизказана радост, затворникът падна на колене и благодари на всевишния с горещи сълзи, задето му бе изпратил помощ. Като свърши молитвата, капитанът стана и скри нещата от котешките очи на надзирателя. След това затворникът се завлече към прозореца, смени счупеното стъкло със стъклообразната плоча, а другите неща зави в мушамата, обърна сламеника, разпори шева на плата и скри пакетчето в сламата. Той скъса опасната бележка на малки парченца и ги натъпка в мишите дупки по пода на килията.

След малко се чу усърдно гризане и шумолене, а нещастникът се радваше на труда на плъховете. Тези отвратителни животинки с дълги опашки, които той допреди малко ненавиждаше, му станаха полезни и услужливи, те унищожиха доказателствата за неговия план.

Денят мина благополучно, никой от надзирателите не откри намерението му.

Привечер, към седем часа го посети демонът Естерхази, без да забележи нещо, а в десет часа — и сержант Жирардин.

Драйфус бе спокоен, той знаеше, че до два часа никой нямаше да дойде в неговата килия, а дотогава можеше да избяга от гробницата си.

Затворникът остърга боята от железните пръчки, намаза ги с киселина и зачака: Двата часа, които трябваше да изминат, му се видяха цяла вечност. Нещастникът прекоси стотина пъти килията си, преглеждаше решетките, като че искаше да види нещо по тях, легна на леглото, после пак стана. През главата му преминаваха всевъзможни планове.