Виктор Фалк - Капитан Драйфус

— Смятам, че съм най-добрият плувец в Париж — отвърна грозният мъж, — обаче има друга опасност! Помпадура, погледни нагоре.

Престъпникът посочи с ръка тъмничната стена.

Младата жена погледна към посоченото място и видя няколко войници, които бяха на стража по покрива на затвора.

— Трябва да се пазим от тях — отрони Мъртвешката глава. — Ако войниците видят лодката и мене във водата, тогава непременно ще стрелят. Пушките им са винаги пълни. Има и малък топ на покрива.

— По дяволите — извика Помпадура, — нямам намерение да рискувам живота си за Равелак. Свърши работата си и да се махаме оттук.

— Ти можеш да се отправиш спокойно към отсрещния бряг, за мене е лесно да преплувам реката и в студената вода!

Мъртвешката глава се наведе и взе от дъното на лодката завито в мушама пакетче, после попипа гърдите си, като че искаше да провери дали там се намира някакъв скрит предмет.— Прощавай, красива Помпадура, — извика той на жена си, — не мисля, че ще останеш без време вдовица, извършвал съм и по-мъчни плувания от това.

После той се спусна тихо във водата. Едрото му тяло се покри от вълните на Сена. Помпадура го изгледа злобно, което показваше коварните желания на младата жена.

— Дано удар да го порази в студената вода — закле го тя, — и да се освободя от него, да не търпя вече мръсните му ласки. Но е жилав и още много ще тегля с него.

Мъртвешката глава пореше водата със здравите си ръце, като внимаваше да не излиза много на повърхността. Плуваше повече под водата, подаваше се само за да поеме въздух. Черното му тяло едва се виждаше сред вълните на Сена. Нощта бе тъмна и войниците не го виждаха. Помпадура, която се движеше с лодката към отсрещния бряг също едва го забелязваше.

Престъпникът беше стигнал до стръмната стена на затвора, където се удряха вълните на Сена. Мъртвешката глава се мъчеше да се захване някъде, но не сполучи. Ръцете му се плъзгаха по гладката стена и трябваше да подскача нагоре, за да се хване за решетката на прозорчето.

Мъчеше се да намери опора поне под водата. Скоро успя да пъхне крака си в някаква пукнатина на стената.

Престъпникът се опита да погледне в тъмната килия. Видя човек да лежи на леглото от слама.

— Червеното куче спи — каза си той, — като ме чуе, че работя, ще се събуди.

Залови се за работа. Всеки миг беше скъп за него, защото освен че се страхуваше да не го видят стражите, но и му бе много неудобно да се държи така. Извади предмет, дълъг като молив, на края на който се намираше малък диамант. С него той безшумно изряза правоъгълно парче от стъклото. После Мъртвешката глава разгъна ленен парцал, намазан от едната страна с катран, който също бе скрил в пазвата си. Покри с него изрязаното място от стъклото и го натисна навътре. Парчето падна с лек шум.

— Равелак — извика той с хриплив глас, — събуди се!

Рихтер извика още един път:

— Равелак, аз съм, слушай, искам да ти кажа нещо! Не последва никакъв отговор.

— Заспал е като умрял — каза си той. — Спи в топлото си легло, а аз плувам в студената вода, за да го спася. Добре, че му написах няколко реда и ги поставих в пакета. Те ще му обяснят какво ще става.

Мъртвешката глава хвърли обвитото в мушама пакетче в тъмната килия. После се спусна във водата и заплува на гръб до средата на реката. Така той можеше да наблюдава стражите на покрива на реката.

Престъпникът стигна до лодката благополучно, метна се като котка в нея и каза на Помпадура да гребе колкото може по-силно. Той се изсуши с донесените кърпи, облече дрехите си, обу високите ботуши и изпи половин шише ракия.

— Свърши се — каза той, като запали цигара и хвана греблата. — Нека каже сега някой, че Едвал Рихтер изоставя приятелите си. Ако Равелак не е глупак, утре по това време ще бъде свободен и тогава и тримата ще посетим богатия руснак княз Мирович на улица „Св. Оноре“ и ще изпразним кесията му. Пия за успеха на този план — довърши Мъртвешката глава и изпи останалата в шишето ракия, а красивата му съпруга съзерцаваше вълните на Сена.

Някакъв особен шум разбуди Алфред Драйфус. Стори му се, че камък падна случайно в килията му. Току-що бе заспал и се събуди, за да си спомни за злата съдба, която го сполетя. Капитанът въздъхна и стана от леглото.

Драйфус се заразхожда с кръстосани ръце и с наведена глава из тъмната килия. Той мислеше за Херманса и за детето си. С тях заспиваше и с тях се пробуждаше. Участта на жена му го тревожеше. Побиха го студени тръпки, като си помисли, че любимата му се намира безпомощна в ръцете на подлия граф.