Виктор Фалк - Капитан Драйфус

— Кажете мити — помоли детективката, като извади тефтерче и молив от джоба си.

— Първото място, където Естерхази ходи често, е дворецът на руския княз Григорий Мирович — каза той.— Мисля,че той ходи там заради дъщерята на княза. Тя е много богата, а пък според мен средствата на черния майор са почти изчерпани.

— Дали той се намира в лихварски ръце? — запита Алиса.

— Не се съмнявам, но ще се опитам да го проверя. После — посещава и къщата на някоя си госпожа Легуве на улица „Наполеон“ № 57. В разстояние на четири дни е бил три пъти там и то все в цивилни дрехи.

— Коя е тази госпожа Легуве и с какво се занимава?

— Тя дава под наем мебелирани стаи. Кубинка е по народност. Преди три години е дошла в Париж с красивата си дъщеря Долора. Наела е тази къща, дава я под наем и с това се препитава. Дъщеря й работи в моден магазин за ризи и други неща. Двете жени ходят редовно на църква и са известни в околността със своята набожност.

— Това ми стига — каза Алиса Тери и сложи тефтерчето си в джоба. — Сега ще започна работа и не след дълго ще чуете новини от мен. Делото е комплицирано и мистериозно, но с божията помощ всичко ще се разкрие. Господин Матийо Драйфус, тъй като ще имам нужда от опитен мъж, ще моля за вашата помощ.

— Госпожице Тери, на ваше разположение съм — каза Матийо. — Всяка минута от живота ми е посветена на нещастната участ на моя брат и не ще спра, докато не дойде часът на освобождението му!

— Вие сте благороден човек — каза американката, — и ако гарантирате за вашия брат, тогава е невъзможно той да е виновен. Ние двамата ще открием борбата с лошите духове, които искат да съсипят фамилията Драйфус. Дайте ръката си за приятелство!

Алиса простря бялата си нежна ръка към Матийо. Той я целуна горещо.

После Алиса се обърна към Херманса, прегърна я и я целуна по челото.

— Госпожо Драйфус, позволете ми да бъда ваша приятелка — помоли тя. — Бъдете уверена, че приемам само такива дела, в които съм напълно уверена в невинността на този, за когото трябва да работя. Парите не могат да ме заставят да освободя някого. Чувствам, че Бог ме е призовал тук, за да открия едно ужасно заблуждение и да освободя един невинен от затвора. Това ще ми даде сила и храброст за разрешаването на мъчната задача, с която се заех. Не плачете вече!

Горчиви сълзи бликнаха от очите на Херманса и тя се облегна на американката. Мъката й този път бе по-малка, защото тя намери състрадателно сърце.

На другия ден в дванадесет часа по обед един файтон спря пред къщата на госпожа Легуве на улица „Наполеон“. Скромно облечена дама слезе от него и позвъни.

Вратата се отвори и една чисто облечена, побеляла жена застана на прага. Като видя дамата, тя се усмихна.

— Вие пристигнахте вече, госпожица Тукер — каза тя, — вашата стая е готова и можете веднага да влезете. Нека бог благослови влизането ви в моята къща.

— Моля ви, кажете на слугинята да донесе куфара ми в стаята — каза госпожица Тукер на английски.

— Извинете, госпожице — отвърна госпожа Легуве, — но нямаме слугиня. Ние сме бедни хора и дъщеря ми ще ви услужи. Долора, дете мое, ела за минута.

Вратата на една от стаите се отвори и едно хубаво момиче застана на прага.

Долора притежаваше качества, с които са известни кубинките. Тя не беше много висока, но имаше красиво тяло с прелестни форми, които можеха да пленят окото на всеки художник. Черната й коса, големите кафяви очи, червените устни, белотата на лицето, всичко това я правеше прелестна.

— Това е нашата нова квартирантка, госпожица Алиса Тукер — каза госпожа Легуве, — а това е моята дъщеря Долора, единственото ми дете, единствената ми утеха в нещастието ми. Госпожица Тукер е художничка, тя идва от Ливърпул и мисли да остане в нашата къща няколко месеца, за да научи френски. Вземи куфара на госпожицата, Долора, ще я заведем в стаята.

Чуха се бързи стъпки по стълбата и висок, млад мъж, облечен скромно, застана пред тях. Той поздрави учтиво дамите и като видя куфара в ръката на Долора, го взе от нея.

— Позволете да ви услужа — каза той, — това подхожда повече на мъж.

Господин Курт Валберг, нашият квартирант — представи го госпожа Легуве. — Германски бижутер, който търси тук работа.

— Казвам се Алиса Тукер — каза любезно художничката.

— Той живее на горния етаж — прошепна Легуве на англичанката. — Много е беден и едвам изкарва прехраната си.

Както изглежда, художничката не чу тези думи, тя се качи на първия етаж, където беше нейната стая.