Виктор Фалк - Капитан Драйфус

— Радвам се, че чувам това от вас. Готов съм да пожертвам цялото си състояние само и само да е здраво детето ми.

— Повярвайте ми, господин майор, няма на света друг, който да желае повече от мен щастието на милото ви дете.

Този хитрец се впусна в дълъг разговор с невинния старец, за да му попречи да влезе в стаята при Марион и да види разстроеното й душевно състояние.

Марион се огледа зачудено из стаята, разтри челото си и се замисли. Тя искаше да си припомни случилото се, но напразно. Като не успя, взе пак иглата с копринения конец и продължи шиенето там, където го бе оставила при влизането на черния майор.

Три лица стояха тази вечер в елегантната стая на известния в Париж „Грандхотел“ — две дами и един господин — и разговаряха тихо и предпазливо.

Едната от дамите бе Херманса, жената на капитан Драйфус, мъжът бе Матийо, неговият брат, а другата дама бе Алиса Тери, най-прочутата американска детективка, която бе станала много известна сред тайната полиция на Стария и Новия свят.

Американката бе интересна личност. Тя беше слаба и стройна, с пищна гръд и тясна талия. Имаше красив профил, строги черти и доста голяма уста. Беше с пленителни, сиви, хитри очи, чудесни бели зъби и мека руса коса, навита на кок.

Детективката беше облечена скромно. Скъпа брилянтна брошка светеше на врата й; на малкия пръст на лявата си ръка носеше пръстен със светъл като вода брилянт.

— Не плачете, госпожо — каза Алиса Тери на Херманса. — Невинността на вашия съпруг ще се докаже. Правдата трябва да възтържествува.

Матийо поклати глава.

— Страхувам се — намеси се той, — че в делото на брат ми правдата се тъпче с крака. Изглежда, че правителството е измамено от някой подлец, който е искал да отмъсти за нещо на Алфред.

— Не знаете ли нещо от частния живот на брат ви, което може да бъде причина за такова жестоко отмъщение? — запита детективката.

— Нищо не зная — отвърна Матийо. Херманса погледна засрамена към пода, лицето й пламна.

Тя не смееше да каже това, което толкова много я измъчваше. Но надви срама, трябваше да го каже, може би то щеше да помогне за изясняването на непроницаемия мрак.

— Един подъл човек ми каза — рече тя с разтреперан глас, — че моят мъж… ах, срамувам се, не мога да го кажа.

Алиса хвана двете ръце на изтерзаната жена и я погледна съчувствено.

— Госпожо Драйфус — каза тя, — трябва напълно да ми се доверите, само тогава ще постигнем целта си. Сега аз съм ваш лекар и ако желаете операцията да бъде сполучлива, трябва предварително да разберем каква е болестта и не трябва да се отвращаваме и гнусим от нечистите работи.

Матийо се съгласи напълно с думи й и Херманса стана по-решителна.

— Добре — каза тя, — казаха ми, че моят мъж имал някакви отношения с артистка, от която имал дете.

— Това е клевета и лъжа — стана Матийо. — Никога между мене и брата ми не е съществувала някаква тайна. Ако това бе истина, щях да я знам. Херманса, Алфред обожаваше както тебе, така и детето. Той не е в състояние да потъпче верността си към теб. Напълно съм уверен, че това е лъжа.

Алиса Тери внимателно слушаше и се опитваше да улови следата, която й се показа.

— Не ви ли казаха името на тази артистка? — запита тя.

— Да, казаха ми го — отвърна Херманса, — но бях толкова разтревожена, че го забравих… Като че беше италианско име.

— Жалко, че сте го забравила, но помните ли поне кой ви го каза?

— Да, знам, но отвращението ми към този човек е толкова голямо, че не мога да изговоря името му.

— Трябва да го кажете, помислете само, госпожо, че животът и свободата на вашия мъж зависят от това.

— Имате право, ще го кажа. Човекът, който наклевети моя мъж, е майор граф Естерхази.

— Подлец — извика Матийо. — Понеже си чула това от него, Херманса, знай, че е клевета.

— Знам — изрече младата жена с насълзени очи. — Всичко щеше да е по-добре, Матийо, ако Алфред беше послушал моите и твоите съвети и не се доверяваше толкова на Естерхази.

— Граф Естерхази — замисли се американката. — Това име съм го чувала и друг път. Ах, да, вие господин Матийо, сте ми говорил за него, наричахте го черния майор и ми казвахте, че от най-добър негов приятел, е станал най-злия му враг.

— Да, това ви казах и също, че нямам доверие в него.

Очите на Алиса светнаха.

— Оттук ще започнем — каза тя. — Ще трябва да се заинтересувам повече за граф Естерхази, да опозная по-отблизо навиците му.

— Мога да ви дам едно малко осветление — каза Матийо. — Откакто брат ми е арестуван, тайно наблюдавам графа и успях да разбера, че той ходи най-много на две места.