Джеймс Чейс - Подхлъзването

Всяка минута на деня и нощта беше пресметната за мен. Трябваше да се наблюдавам през цялото време. Тя ме отвращаваше и аз не трябваше да й давам повод отново да ме подозира. Знаех, че щом веднъж тази нейна алчна любов към мен умре, тя ще стане отчаяна, злобна и опасна. Може би щеше да е по-лесно, ако Ив не беше на борда. Мислех постоянно за нея, но нямах никаква възможност да я доближа до мен. Вестъл беше като оплетена в косите ми от момента, в който ставах, до времето на заспиването ми. Беше мъчение да съм принуден да седя на горната палуба с нея, и да чувам Ив да говори с офицерите на кораба. Плуваха заедно в гумения басейн, който бяха монтирали на долната палуба. Можех да си я представя в белия плувен костюм, но не можех да сляза долу и да я наблюдавам.

Стигнахме Венеция два дни след предполагаемото ни помиряване, и яхтата пусна котва в канала на Сан Марино.

Вестъл, аз, Ив, прислужницата на Вестъл и Уилямс, моят прислужник, взехме моторницата нагоре по Канале Гранде до прочутия хотел „Грити“. Имахме апартамент с изглед към Канале Гранде: две спални, една обширна дневна, две бани и стаи за хората ни.

Аз ползвах втората спалня като дрешна стая. Взех си душ и се преоблякох. Присъединих се към Вестъл в дневната. Тя стоеше на балкона, гледайки надолу към канала. Беше възбудена като дете на карнавал.

— Не е ли чудесно, Чад! — възкликна тя. — Виж гондолите! Гледай тия красиви палати! Никога не съм виждала такова нещо! Чудесно е!

Ако не беше тя, наистина щеше да е чудно.

— Ще вземем ли гондола след обяда да поразгледаме? — попита ме тя, като ми отправи една усмивка.

— Разбира се — казах. — Хайде да ядем и да тръгваме.

Прекарахме целият следобед и вечерта в изучаване на Венеция. Посетихме църквата Сан Марко, палата на Дожите, затвора и минахме по Моста на въздишките. Взехме гондола за Сан Джорджия Маджоре и Вестъл се прехласваше по рисунките на Тинторето, които за мен бяха чисто и просто рисунки.

Върнахме се в хотела един час преди вечеря и докато Вестъл се преобличаше горе, аз седнах на балкона на главния хол и наблюдавах вечерното движение по Канале Гранде.

Забелязах Ив да влиза в хола, станах и отидох при нея.

— Е — казах, — какво правихте днес следобед?

Тя ме погледна през силните очила без рамки. Имаше най-сините очи които бях виждал някога. Носеше своята гладка, строга, сива рокля. Тогава разбрах, че тя беше скроена нарочно така, че да скрива фигурата й. Не бих разбрал никога каква линия на тялото имаше под тази дреха.

— Уреждах за мисис Уинтърс посещението на стъкларската фабрика в Мурано.

— О, по дяволите! Това пък какво е?

— Ще ходим утре след обяд. Приближих се към нея.

— Вие ще дойдете ли?

— О, не — тя се обърна рязко и тръгна към изхода.

— Ей, чакайте — извиках зад нея и я хванах за китката. Тя се отскубна и погледна назад през рамо. Взирахме се известно време един в друг. За частица от секундата видях в очите й нещо, което накара сърцето ми да подскочи и кръвта ми да запулсира в слепоочията. Беше същото настойчиво и разголено желание, което бях видял в очите на Вестъл. Стори ми се обаче, че сегашното беше по-настойчиво и по-разголено. Това не беше измислица на въображението ми. То беше там; погледът, който се проявява понякога в очите на една жена, за да каже на някой мъж, че той може да я притежава.

Изчезна така бързо, както беше дошло.

— Стойте далече от мен! — каза тя. Думите й звучаха като през стиснати зъби.

Излезе бързо от хола и тръгна нагоре по стълбите. Аз стоях неподвижен, сърцето ми биеше и онова раздиращо, разкъсващо желание за нея ме разяждаше.

Но аз знаех, че не бях сам. Чувството беше взаимно. Убеден бях, че и тя го изпитваше.

Вестъл се присъедини към мене в бара.

— О, Чад, скъпи — Каза тя, когато седнахме. — Мисля, че ще е добре ако вземем с нас Ив тази вечер. Ще бъде удоволствие да отидем с гондола до Лидо. Но, ако не искаш, няма да я вземем.

Трябваше ми голямо усилие, за да задържа лицето си безразлично.

— Нямам нищо против, ако ти желаеш да е с нас. — Пресегнах се напред и потупах ръката й. — Добре е от твоя страна, че си помислила за нея. Това ми хареса.

— Но това няма да е голямо удоволствие за Ив — каза тя покровителствено. — Аз я обичам, но тя е ужасно скучна. Често съм й казвала да се издокарва, но изглежда тя няма фантазия как да се облича.

Погледнах диамантите и неподходящата бяла рокля, която излагаше на показ тънката кожа на шията и раменете й. Станеше ли въпрос за мнение за начин на обличане, тя беше в свои води.