Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Нищо няма — засмя се отново Кейси. — Това място е свършено, мистър. Не струва дори петак!

Дюк довърши ябълковата ракия с лека гримаса и въздъхна:

— И въпреки това са го купили! Трябва да разбера защо. Само не се изнасяйте, моля те!

Кейси притеснено почеса брадата си.

— Имаме заповед за изселване — рече. — Какво да правя с нея?

— Дай ми я на мен — отвърна Дюк. — Някой опитен адвокат ще намери начин да защити интересите ви. Нищо друго не искам от вас. Запънете пети в пода и ме оставете да се боря за вас. Ще го направиш ли?

Кейси помисли малко, после кимна с глава:

— Защо пък не. Чувал съм за теб. Имаш репутацията на безскрупулен тип, но държиш на думата си. Ако се държиш на наша страна, аз ще се погрижа и ние да се държим на твоята.

Дюк се изправи.

— Донеси ми тези заповеди и да се хващаме на работа.

— Чакай ме тук, мистър — кимна Кейси. — Няма да се бавя. — Излезе, без да затваря вратата след себе си.

Дюк се отпусна обратно в стола, заклати се и запали нова цигара. Само Бърмън ще свърши работа, реши той. В цял Бентънвил няма по-опитен адвокат от него, а и той си пада по такива дела…

Ще иде да навести Белман, едва след като наеме Бърмън. Беше убеден, че всичко е работа на Белман, а после се е намесил и онзи тайнствен Спейд. Закашля се и погледна върха на цигарата между пръстите си. След пурите тя му се струваше пълен боклук.

Тоя Кейси май ще свърши работа, личи си, че е биткаджия. Дори слепец ще го види. Успее ли да задържи онези нещастници в Пиндърс Енд, работата може и да се получи. Ако не друго, поне ще бъде сигурен, че това, което са намислили Белман, Спейд, а дори и Шулц, няма да стане с тая тълпа дрипльовци, която отказва да се изнесе от Пиндърс Енд.

Но какво искат те, по дяволите? Получи ли отговор на този въпрос, ще знае всичко. Какво се крие в дъното на това сметище? Трябва да е нещо голямо — Дюк бе сигурен в това. Но какво е то, след като не е мина?

Дюк замислено потърка носа си. Тази къща е много стара, помисли той. Всяко подухване на вятъра резонира в нея като стъпките на великан. Заслуша се в тихото поскърцване на дъските и си каза, че едва ли би живял тук в пълно уединение.

Изведнъж се почувства притеснен в тази малка и зле осветена стаичка. Не знаеше на какво се дължи това, вероятно на факта, че беше свикнал да бъде на открито и да слуша човешката глъч от игралната зала на долния етаж. А тук чуваше единствено скърцането на изгнилите дъски и свиренето на горещия вятър край олющените стени на старата къща.

Стоеше неподвижно и се ослушваше. После изведнъж усети как космите по врата му настръхват. В стаята над него някой глухо се изкашля. Беше тиха и напрегната кашлица като на човек, който прави всичко възможно да я сдържи, но не успява…

Дюк се приведе напред и напрегна слух. Дълго време не чуваше нищо, освен пропукването на старата къща. Тъкмо реши, че така му се е сторило, когато над главата му се разнесоха тихи и предпазливи стъпки. Горе имаше някой и този някой никак не държеше да бъде чут или видян.

Дюк се изправи и прекоси на пръсти помещението. Застана зад вратата и се ослуша. Отново долови тихите стъпки — сякаш някой се придвижваше в коридора с изключително внимание.

В самия коридор цареше непрогледен мрак. Единственото прозорче беше плътно заковано с дъски и не пропускаше никаква светлина. Дюк усети как зад ушите му започват да се търкалят капчици пот, но не им обърна внимание. Къщата беше тиха и невероятно гореща. До слуха му достигаха приглушените гласове на децата, които играеха навън, още по-неясни бяха стъпките над главата му.

Бръкна подмишницата си и хвана дръжката на пистолета. Беше приятно хладна, очите му решително заблестяха. Направи опит да отвори вратата, без да вдига шум, но тя предателски изскърца. Пронизителният звук се разнесе из цялата къща, той застина на място с пистолет в ръка.

Стана абсолютно тихо. Нищо не помръдваше. Онзи горе вероятно също се ослушваше. Но това може би е просто жената на Кейси, помисли си Дюк. Може да бъде и някой, който живее тук. Ако наистина е така, той положително ще изглежда кръгъл глупак, но същевременно съзнаваше, че не бива да рискува.

Имаше чувството, че човекът горе няма нищо общо с Кейси, Би могъл да бъде всеки, дори Спейд. Мрачна усмивка разтегна ъглите на устата му. Дано да е той, здравата ще бъде разтърсен…

Направи две бързи крачки по посока на коридорчето и дъските изскърцаха под тежестта му. От устата му се откъсна сподавена ругатня: В тази къща просто е невъзможно да не сигнализираш предварително за всичките си действия!