Джеймс Чейс - Ева

Оставяйки го да гледа тъпо след мен, отидох в спалнята и затворих вратата. В този момент наистина побеснях.

По цялата стая, пръснати като камъни за стъпване, лежаха различни дамски атрибути: черна копринена рокля, бельо, чорапи и накрая, пред вратата на банята, чифт черни кални обувки от шведска кожа.

Отворен куфар от свинска кожа лежеше на леглото, по което бяха разхвърляни още дамски дрехи. Син мъжки халат с къси ръкави беше прехвърлен върху стола пред електрическия радиатор.

Стоях и гледах този безпорядък, кипнал от яд, но преди да успея да направя каквото и да било — почти бях готов да нахлуя в банята и да изразя мнение по повод на това нахалство и лоши маниери, — вратата на спалнята се отвори и мъжът влезе.

Нахвърлих се върху него:

— Какво означава всичко това? — попитах, размахвайки ръце към разхвърляните по пода дрехи и безпорядъка върху леглото. — Да не сте си представяли, че това е хотел?

Той попипа неловко вратовръзката си.

— Хайде, не се сърдете. Намерихме къщата празна и…

— Добре, добре — процедих аз, стремейки да потисна раздразнението си. Наистина нямаше смисъл да вдигам врява. Те просто нямаха късмет, че се бях върнал. — Вие положително знаете как да се почувствате у дома си — продължих аз. — Но няма значение. Аз съм мокър и нервен. Ужасна нощ, нали? Извинете ме, ще използвам другата баня.

Изблъсках го, за да мина, и тръгнах по коридора към гостната.

— Ще ви приготвя нещо за пиене — извика той след мен.

И това ми хареса. Непознат човек да ми предлага от собственото ми уиски, е нещо, по което най си падам. Затръшнах вратата на стаята и съблякох мокрите си дрехи.

След горещата баня ми стана по-добре. Като се избръснах, се почувствах достатъчно човек, за да се замисля каква ли ще е жената. Но вътрешно изпитах отвращение, когато се сетих за мъжа. Ако и тя беше като него, предстоеше ми неописуема вечер.

Облякох сиво раирано сако, сресах косата си и се погледнах в огледалото. Изглеждах по-млад от четиридесетте си години. Повечето хора мислеха, че съм около тридесет. Добре, това ме ласкаеше. Аз съм човек като всички. Огледах четвъртитата си челюст, високите си скули и трапчинката на брадата. Това, което виждах, ми харесваше. Бях висок, по-скоро слаб, но костюмът ми стоеше отлично. Все още минавах за известен драматург и новелист, въпреки че това беше клише, което вестниците по навик употребяваха за мен.

Спрях се, когато стигнах вратата на гостната. Гласът на мъжа се чуваше едва доловимо зад нея, но не можах да разбера какво казваше. Изправил рамене и приел обичайното си изражение на безразличие и незаинтересованост, което пазех за срещи с пресата, натиснах дръжката и влязох в стаята.

Видях жената — крехка и тъмнокоса, клекнала пред камината. Беше облечена с халата с късите ръкави, който зърнах на стола в спалнята си. Въпреки че вероятно усети влизането ми, тя не се обърна. Забелязах брачната й халка, докато държеше ръцете си протегнати към огъня. Забелязах също така, че раменете и са малко по-широки от бедрата, а точно това е женското телосложение, което харесвам.

Нямах нищо против това, че тя не обърна внимание на моето влизане. Нямах нищо против венчалния й пръстен. Но имах нещо против халата.

Нито една жена не изглежда най-добре в халат. Дори да не знаеше кой съм, поне трябваше да се облече. Не ми дойде на ум, че на нея може би въобще не й пукаше как изглежда. Аз я преценявах по стандартите на другите жени, които познавах. Те биха предпочели по-скоро да ги видя голи, отколкото в някакъв халат.

При моята репутация, външен вид и пари, беше изключено да не бъда разглезен от жените. В началото тяхното внимание ми харесваше дори като знаех, че повечето от тях се отнасяха към мен като към всяка добра партия ерген в Холивуд. Те ме желаеха заради парите ми, заради името ми, купоните, които вдигах, и всичко друго освен самия мен.

Повечето жени, ако имаха необходимото привличане, събуждаха интереса ми. Красиви и добре облечени жени съставляваха съществена част от моето обкръжение. Те ме стимулираха, те бяха отмора и забавление, те поддържаха моето мъжко его. Обичах да са около мен, така както някои хора обичат да имат хубави картини по стените. Но напоследък ме отегчаваха. Установих, че контактите ми с тях са се превърнали в поредица от стратегически действия, където и двете страни са специалисти, които се стремят да получат за себе си максимум внимание, подаръци и развлечения, а що се отнася до мен — няколко часа лишен от илюзии екстаз.