Джеймс Чейс - Ева

А когато стигне до последната страница, мога да си я представя с това вкаменено надменно изражение на лицето, което съм виждал толкова често, как захвърля книгата с безразличие.

На една бензиностанция в Сан Бернардино ми казаха, че е излъчено предупреждение за торнадо.

Служителят в чудесна бяла униформа с червена триъгълна значка отпред на джоба ме посъветва да остана през нощта в Сан Бернардино, но аз не го послушах.

Когато достигнах възвишенията, започна да духа. Продължих да се движа и след една миля звездите изчезнаха, а после се стовари и проливният дъжд като стоманена стена и сякаш захлупи нощта с мъгла и вода.

Всичко, което можех да видя през предното стъкло, беше отразяващият се в капака на двигателя дъжд и няколко фута от блестящия черен път в светлината на фаровете.

Шумът от дъжда и вятъра по колата ме накараха да се почувствам като затворен в гигантски барабан, блъскан от някакъв луд барабанист. Отвсякъде до мен достигаха звуците на падащи дървета, търкалящи се камъни и над всичко това шумът на вода под колелата на колата. Дъждът се стичаше по страничните прозорци и отразяваше лицето ми, осветено от жълтата светлина на таблото.

След това почти изскочих от пътя. От лявата ми страна беше височината, а отдясно нямаше нищо освен пропаст, която се губеше в долината. Сърцето ми подскочи, докато извивах кормилото и натисках газта. Стрелката на скоростомера трептеше между десет и петнадесет мили в час, което, изглежда, беше пределът на възможностите на двигателя.

Излизайки бавно от следващия завой, видях двама мъже, застанали по средата на пътя. Носеха фенери и бяха облечени в черни дъждобрани, които блестяха от дъжда и светлината на фенерите.

Намалих съвсем скоростта, докато единият от тях се приближаваше.

— О, здравейте, господин Търстън — каза той, докато водата от шапката му се стичаше по ръкава ми. — Към „Трий Пойнт“ ли отивате?

Познах го.

— Здравей, Том — казах аз. — Ще мога ли да се промъкна?

— Не казвам, че няма да можете. — От вятъра и дъжда лицето му имаше цвета на охлузено месо. — Обаче ще бъде трудно. Може би ще е по-добре да се върнете.

Запалих двигателя.

— Ще рискувам. Смяташ ли, че пътят е отворен?

— Преди два часа мина един голям „Пакард“. Не се е върнал. Може би все още е добре, но трябва да внимавате. Вятърът там горе ще бъде адски.

— Щом един „Пакард“ може да мине, сигурен съм, че и аз мога — казах, вдигнах стъклото и продължих нататък.

Минах следващия остър завой и се заизкачвах нагоре, като се придържах към страната откъм планината. След още няколко минути каране достигнах до тесния планински път, който водеше към езерото Биг Беър.

Гората свърши внезапно в началото на пътя и с изключение на няколко назъбени скали откъм планината, останалата част от пътя до езерото беше гола и открита.

Вятърът удари колата, когато напуснах прикритието на дърветата. Почувствах как се разтърсва. Външните колела се повдигаха на няколко инча, преди отново да тупнат глухо върху пътя. Изругах. Ако това се беше случило в някой от завоите, щях да полетя в долината. Превключих на по-ниска предавка и намалих скоростта. На два пъти колата спира от внезапни пориви на вятъра. При това двигателят гаснеше и аз трябваше да действам бързо, за да не й позволя да потегли назад.

Докато стигна билото на хълма, нервите ми бяха порядъчно опънати. Дъждът се лееше върху предното стъкло и трябваше да се навеждам през страничния прозорец, за да виждам къде карам. Пътят не бе по-широк от десет фута и следващия завой взех повече с късмет, отколкото с умение, при този вятър, който се блъскаше в колата, като я разтърсваше и повдигаше. Веднъж преодолял завоя, се намерих на завет. Дъждът продължаваше да барабани по покрива на колата, но аз се чувствах по-спокойно, като знаех, че останалата част от пътя е спускане, защитено от вятъра.

„Трий Пойнт“ беше само на няколко мили по-нататък и въпреки съзнанието, че най-лошата част от пътуването е преминала, продължих да карам предпазливо. И слава Богу, защото без всякакво предупреждение внезапно пред мен в светлината на фаровете се появи спряла кола и аз едва успях да скоча върху спирачката. Колелата блокираха и за миг помислих, че ще се изпързалям от пътя. След това бронята ми удари другата кола отзад и аз паднах напред върху кормилото.

Ругаейки глупака, който беше зарязал тази кола по средата на пътя без предупредителна светлина, се измъкнах на стъпенката на моя автомобил, докато се мъчех да напипам електрическия фенер. Дъждът се изливаше върху мен и преди да стъпя на земята, насочих светлината надолу, за да видя къде отивам. Водата беше до главините на колелата и обръщайки лъча на фенера към другата кола, разбрах защо е оставена така. Водата беше покрила предните й колела и вероятно беше попаднала в дистрибутора.