Джеймс Чейс - Ева

Досега, благодарение на абсолютната ми искреност, вие може би сте стигнали до заключението, че съм изключително неприятна личност. Дори може да сте решили, че съм неетичен, безчестен, празен и че не струвам нищо. Тези заключения не се дължат на вашата проницателност или лични възприятия, изцяло на моята откровеност.

Ако ме бяхте срещнали в обществото, ако бяхте станали мой приятел, щяхте да ме намерите приемлив като всеки от приятелите си, защото щях да внимавам винаги да съм в най-добра светлина, когато съм във вашата компания.

Не бих се притеснявал заради такова елементарно нещо, ако не съществуваше фактът, че вие може би ще се зачудите защо ме е обичала Керъл. Даже и сега си спомням за нея с чувство на дълбока привързаност. Тя беше човек с изключителна честност и искреност. Не бих желал да я приравнявате към мен заради това, че ме е обичала.

Керъл знаеше само тази част от моята природа, която аз предпочитах да й показвам. Към края на нашата връзка обстоятелствата вече толкова трудно се поддаваха на контрол, че в последна сметка тя откри моите слабости. Но до този момент аз успявах да я изпързалям толкова успешно, колкото и вие хората, които ви обичат.

Именно защото Керъл винаги проявяваше разбиране и симпатия, след двудневен престой в „Трий Пойнт“, последвал нощта, когато за първи път срещнах Ева, аз заминах за Холивуд да я видя.

Автосервизът в Сан Бернардино се беше погрижил за автомобила ми. Там ми бяха казали, че са прибрали и „Пакарда“. Когато карах по планинския път от езерото Биг Беър, срещнах група мъже, които оправяха повредата на пътя. Почти бяха разчистили препятствията, но въпреки това минах с известни затруднения. Бригадирът ме познаваше и разпореди да наредят дъски върху меката земя, та работниците на практика пренесоха колата на ръце.

Пристигнах в апартамента на Керъл в близост до Сънсет Стрийт около седем часа. Франсез, прислужницата й, ми каза, че тя току-що се е прибрала от студията и сега се преоблича.

— Но, моля ви, влезте, господин Търстън — каза тя, цялата в усмивки. — Няма да се забави повече от няколко минути.

Последвах обилните й форми във всекидневната на Керъл. Беше една приятна стая, модерна и спокойна, а скритото осветление предразполагаше към почивка. Разхождах се из нея, докато франсез ми приготви уискито. Тя винаги се суетеше около мен и Керъл веднъж ми каза на смях, че Франсез ме смята за най-видния й посетител.

Седнах и започнах да се любувам на стаята. Беше семпло обзаведена. Столовете и голямото канапе бяха тапицирани със сива кожа, а завесите имаха цвета на вино.

— Всеки път, когато идвам в тази стая — казах аз, вземайки уискито, което Франсез ми предложи, — ми харесва все повече. Трябва да помоля госпожица Раи да ми извади някои модели за моето жилище.

Керъл влезе, докато говорех. Беше с бял халат, хванат в кръста с широк червен колан с висящи краища, а косата й свободно се спускаше по раменете.

Помислих си, че изглежда доста добре. Тя не беше красавица — поне според холивудските норми. Когато влизаше, ми напомни Хепбърн. Имаше същото телосложение, в което всичко се съчетаваше добре и точните неща бяха на точните им места. Тенът й беше блед и подчертаваше аленочервените й устни, а кожата на лицето й сякаш беше опъната твърде много, очертавайки костната структура. Очите й — най-хубавото у нея — бяха големи, интелигентни и живи.

— О, здравей, Клайв — каза тя весело, приближавайки се бързо през стаята. Държеше цигара с осемнадесетинчово цигаре. Дългото цигаре беше единствената й маниерност. Беше хитро, защото подчертаваше красивите й длани и китки. — Къде се загуби през последните три дни? — Тя се спря и погледна въпросително към охлузеното ми чело. — Какво си правил?

Хванах ръцете й.

— Бих се с една дива жена — казах, гледайки я с усмивка.

— Трябваше да се досетя — подметна тя и погледна към ставите на ръцете ми, все още обелени от ударите, които бях нанесъл на Бароу. — Трябва да е била много дива жена.

— О, наистина беше — казах и я поведох към канапето. — Най-дивата жена в Калифорния. Дойдох чак от „Трий Пойнт“ специално да ти разкажа за нея.

Керъл се намести в ъгъла на канапето и подгъна крака под себе си.

— Мисля, че искам уиски със сода — каза на Франсез. Малка част от нейната веселост беше изчезнала от погледа й. — Имам чувството, че господин Търстън възнамерява да ме шокира.

— Глупости — отговорих. — Надявам се да ти е интересно, но това е всичко. Шокираният съм аз. — Седнах до нея и взех ръката й. — Много ли работи днес? Имаш сенки под очите. Те ти отиват, разбира се, но означават ли сълзи на трудово удовлетворение, или накрая и ти си го ударила на разврат?