Джеймс Чейс - Дай ми смокинов лист

— Както и да е. Къде да намеря Джони Джаксън?

— Не знам! Писна ми всичко това! Остави ме на мира! — Гласът й стана пронизителен. За щастие терасата вече беше полупразна, но видях, че келнерът ни гледа.

— Успокой се! — казах рязко. — Искам да намеря Джони. Казваш, че не знаеш къде е. Не можеш ли да ме насочиш по някакъв начин? Вярно ли е, че е хомосексуалист и ходи с някакъв черен?

Тя се поколеба и извърна лице. То отново беше станало студено.

— Да, обратен е — изрече най-накрая. — Веднъж дойде при мен с онзи негър и се опита да измъкне пари. Оттогава не съм го виждала. Може и да е умрял. Не знам… аз… пет пари не давам! Той е част от мизерното ми минало.

— А защо мислиш, че може да е умрял?

— Не знам! До гуша ми дойде от него! Надявам се да е умрял!

— И нямаш представа, къде мога да го намеря?

— О, Боже! — Тя стисна юмруци. — Забрави този педераст! На кого е притрябвал!?

— Това не е отговор на въпроса ми, Стела. Не е ли някъде наоколо?

— Наистина не знам. Единствено се надявам повече да не ме безпокои. — Тя ме изгледа ядосано. — Не разбираш ли? Преминах през ада! Сега имам богат съпруг. Животът ми се промени и не е какъвто беше. Сега съм почтена жена! — Тя се наведе напред с блестящи очи. — Успях да го постигна! Не можеш ли да разбереш какво означава това за мен? Успях, но това ужасно малко педи е като камък на шията ми!

— Разбирам. Мич Джаксън ли му е баща?

— Никога ли не преставаш да си пъхаш носа в чуждите работи? Добре, щом толкова трябва да знаеш, Мич Джаксън му е баща. Сега доволен ли си?

— Бяхте ли женени с него?

— Това копеле не искаше да се жени. Ще ти кажа, нахален нещастнико! Както и проклетия си баща, Мич Джаксън искаше единствено да има син! И получи син — педерастка помия! Мислех си, че Мич ще се ожени за мен, когато научи, че съм родила син, но не го направи. Убиха го и му дадоха медал. Не те ли напушва смях?

— Джони е избягал от теб, когато е бил осемгодишен. Защо го направи?

— Искаш ли да знаеш? Е, опитай се да се досетиш. Нарече ме проститутка. Използвай плиткия си ум малко повече. — Тя стана. — Ако се набъркаш в живота ми, мистър частно ченге, ще съжаляваш жестоко! — Наведе се напред и ме погледна свирепо. — Казах ти, каквото знам. Ако решиш, че трябва да продължиш да търсиш този педераст, твоя си работа, но стой настрана от мен. Разбра ли ме добре?

— Благодаря за съдействието, мисис Стобарт. — Аз също се изправих. — Надявам се, че не съм развалил вечерта ви.

— Помия като теб не може да развали вечерта ми — озъби се тя и си отиде.

Проследих я с поглед, докато се изкачи на горната тераса. След това махна на някого и изчезна от погледа ми.

Запалих цигара, отидох до парапета и се загледах в блестящото море и брега. Видях веселието на младите и чух далечните им викове — Парадайз Сити се забавляваше.

Замислих се над нещата, които ми беше казала Стела Коста.

Все още не се бях приближил и със сантиметър до неуловимия Джони Джаксън.

Върнах се в апартамента си, пуснах телевизора и се загледах в някаква русокоса певица, която пищеше в микрофона: „Обичам те! Обичам те! Обичам те!“ Оркестърът от четирима млади негри правеше всичко възможно, за да заглуши скимтящия й глас, но без особен успех. Опитах и другите канали, но и там положението не беше по-различно, така че изключих телевизора. Спомних си за Тери О’Брайън и се зачудих докъде ли е стигнал.

Събуди ме острият звън на телефона. Погледнах часовника си и видях, че минава три. Грабнах слушалката.

— Надявам се, че те събудих, Дърк — чух гласа на Тери О’Брайън.

— Мен? Не, седях и чаках да ми се обадиш. Какво научи?

— Слушай, Дърк, възможно ли е да ме будалкаш?

— За какво?

— За Джони Джаксън.

— Какви ги дрънкаш?

— Обиколих поне десет дупки, говорих и с Аткинс Пудрата. Никой, повтарям, никой, никъде не е и чувал за Джони Джаксън, а мога да те уверя, че Пудрата познава всички обратни наоколо. Има им телефоните. Знае кой кой е и какво умее да прави. Няма никакъв Джони Джаксън.

— Значи не се е мяркало русо момче с много гривни и мъниста заедно с едър негър?

— Чу ме какво казах. Джони Джаксън не съществува. Ако не ми вярваш, иди да питаш сам. Сега мога ли да поспя малко?

— Разбира се. Благодаря ти, Тери. Може би не е ходил по свърталищата.

— Колко пъти трябва да ти казвам? — О’Брайън повиши глас раздразнено. — Аткинс Пудрата каза, че няма никакъв Джони Джаксън! Всичките тези проклети педерасти бяха готови да си счупят краката да помогнат, когато им казах, че Джони е наследил пари, само че не са и чували за него. Това не ти ли е достатъчно?