Джеймс Чейс - Дай ми смокинов лист

Заварих Едуард Бенболт седнал зад бюрото си, както обикновено зачервен и преял.

Стиснахме си ръцете и ми посочи стола.

— Току-що се връщам от Сърл — каза той. — Реших, че е време да поговоря с мис Пеги Уайът относно офертата за фабриката. — Усмихна се цинично. — Хубаво малко момиченце… При това с късмет.

— Каква оферта?

— А, мистър Уолъс, след последната ни среща се случиха някои неща. Със завещанието на мистър Уедърспун няма да имаме никакви проблеми. Формалностите ще се уредят много бързо. При мен дойде мистър Зиглер от адвокатска кантора „Зиглер & Зиглер“ и представи много добра оферта за фабриката. Трябваше да я разгледам и да я предложа на вниманието на мис Уайът като представител на интересите й. Тя се съгласи да продаде фабриката.

— Каква е офертата?

Бенболт потри двойната си брадичка.

— Солидна.

— Слушай, не ми пробутвай тези професионални номера — казах аз като ченге. — Обясних ти, че купувачът ще е пласьор на наркотици. Каква е офертата?

— Това го чух — отговори Бенболт и малките му очички станаха студени, — но нямам никакви доказателства.

— Тогава ченгетата от отдела за борба с наркотиците ще дойдат да душат. Каква е офертата?

— Ако се наложи, мистър Уолъс, ще разговарям с тях, а не с вас.

— Кой е купувачът?

— Мистър Уолъс, вашата работа е да откриете Джони Джаксън, нали? Да не отиваме по-нататък от това.

Аз го изгледах втренчено.

— Това означава ли, че повече няма да ми оказвате помощ?

— Нямам причина да оказвам помощ на агент от частна детективска агенция. — Той ме изгледа враждебно. — Инсинуациите ви, че тази фабрика се занимава с пласиране на наркотици, сега считам за безотговорни и абсурдни. Бях там и огледах всичко с очите си. Това е едно процъфтяващо доходоносно предприятие, което снабдява скъпите ресторанти с жабешки бутчета. Ако продажбата се забави, много от клиентите й ще се почувстват излъгани и ще потърсят други снабдители. Също така, на улицата ще бъдат изхвърлени квалифицирани работници. И всичко това, единствено защото твърдите, без да разполагате с каквито и да било доказателства, че фабриката е свързана с наркобизнеса. — Бенболт погледна часовника си. — Това е. Моля ви повече да не ме безпокоите. Не желая да губя времето си с вас.

Изправих се.

— Колко ти платиха, Бенболт?

Лицето му се сгърчи в грозна гримаса на овладян гняв.

— Незабавно напуснете кантората ми!

— Боже! Изглежда с пари може да се постигне всичко — казах аз. — Ще се видим в съда. — И излязох.

Докато слизах с асансьора, реших, че трябва да се срещна с Пеги Уайът, колкото се може по-бързо. Във фоайето на сградата имаше няколко телефонни автомата. Намерих номера на хотела в Сърл и го набрах.

Обади се старият Ейбрахам.

— Там, ли е мис Пеги, Ейбрахам? — попитах го аз. — Обажда се Дърк Уолъс.

— Не, мистър Уолъс, няма я.

— Къде е?

— Сигурно във фабриката. Чухте ли новината? Сега фабриката е нейна.

— Да, чух това. Благодаря ти. — И затворих.

След това намерих номера на фабрика „Морган & Уедърспун“ и набрах, но нямаше никакъв сигнал. Явно телефонът не беше в ред. Оставих слушалката и изведнъж ме обзе безпокойство.

От там, където бях, до Сърл можех да стигна за не по-малко от два часа. За два часа можеха да се случат много неща. Все пак не беше изключено и тревогите ми да са напразни. Беше съвсем нормално Пеги да отиде, за да огледа фабриката, след като е научила, че я наследява, но все пак безпокойството ми беше налице и ме подтикваше към действие. Набрах номера на шерифа в Сърл.

Обади се Бил Андерсън.

— Бил, искам да направиш нещо — казах му аз. — Искам веднага да отидеш във фабриката на Уедърспун, да провериш дали Пеги е там и да видиш дали нещо не е станало с нея.

— Нещо да е станало? — Бил беше озадачен. — Какво искаш да кажеш? Чу ли новината? Тя е наследница! Уедърспун…

— Знам всичко това. Иди във фабриката и виж какво прави Пеги. Обаждам се от телефонна кабина. Запиши си номера и ми се обади веднага. — Прочетох му го от табелката. — Разбра ли?

— Да, но за какво е всичко това?

— Отиди при нея! Поговорете, поздрави я. Виж дали всичко е наред и ми се обади. Ще чакам.

— Добре. Наистина ще трябва да почакаш.

— Знам — отговорих. — Тръгвай веднага.

Предполагах, че ще мине поне половин час, но опитните детективи са свикнали да чакат. Седнах недалеч от телефонните кабини, запалих цигара и се замислих за Бенболт.

Бях сигурен, че са ходили при него. Бях сигурен, че Зиглер от кантора „Зиглер & Зиглер“ му е обещал процент от сделката с фабриката. Трябваше да проявя повече ум и да не се доверявам на дебел адвокат като Бенболт. Не трябваше да забравям нито за миг, че Хари Уедърспун беше негов клиент. Дали Бенболт е знаел какво се е вършило във фабриката? Струваше ми се малко вероятно, но не невъзможно. Бях сигурен, че дебелият адвокат не би отказал пари, ако му предложат, а сумата, дадена му, за да убеди Пеги, вероятно никак не бе малка. При три милиона годишен приход от предприятието, да се намерят средства, за да се купи Бенболт не би представлявало никакъв проблем.