Джеймс Чейс - Дай ми смокинов лист

Когато бях у тях, забелязах, че в стаята има телефон.

Станах, взех телефонния указател и открих номера му. Преди да набера, погледнах часовника си — беше 23:30. Доста неща се бяха случили, откакто тръгнах от Сърл.

След второто позвъняване ми се обади мъжки глас.

— Да? — Беше глас на цветнокож.

— Ханк?

— Не е Ханк. Аз съм Джери, съседът на Ханк.

— Може ли да поговоря с Ханк?

Последва дълга пауза, след това гласът каза:

— Сега вече никой не може да говори с Ханк. Той е мъртъв.

Имах чувството, че някой ме удари по лицето. — Какво говорите? Как така мъртъв?

— Не зная кой сте вие, мистър, и не ме интересува. Аз съм тук, за да се грижа за децата, докато мисис Смит е в болницата и приказва с ченгетата, като че ли ще има някаква полза от това.

— Какво се случи?

— Блъсна го кола и копелето избяга. Ханк беше тръгнал към клуба си… Това е…

Затворих телефона бавно. Останах дълго време, без Да помръдна и усещах как ме обливат студени вълни. Очертаваше се адска нощ. След това се овладях. Полковникът би трябвало да е в състояние да измисли нещо. По това време не можех да го открия в службата и потърсих домашния му телефон. Набрах го.

Обади се мисис Парнъл. Каза ми, че полковник-Парнъл току-що е заминал за Вашингтон и няма да се върне поне една седмица.

— Мисис Парнъл — казах аз, — обажда се Дърк Уолъс, един от детективите в агенцията. Много е важно да се свържа с мъжа ви.

— Ще трябва да изчакате докато се върне — отговори мисис Парнъл и гласът й изведнъж стана хладен. Предполагам, че за нея детективите от агенцията на мъжа й бяха по-низши и от прахоляка по улицата, — Полковникът замина по държавна работа. — И затвори.

Помислих си дали да не се обадя на Чък Барли, но реших да не го правя. Този случай беше мой. Щеше да е нормално да поговоря с полковника, но не и с някой друг.

Съблякох се, взех душ и си легнах. Очаквах да не мога да заспя и поне в това не бях разочарован.

„Скокливата жаба“ беше единственият хотел в Сърл. Външният му вид беше приветлив колкото боксова ръкавица, но когато се качих по десетте скърцащи стъпала до фоайето, самообладанието ми отчасти се възвърна.

Не рецепцията стоеше едно момиче със сламеноруса коса. То ми се усмихна ослепително.

— Здравейте, мистър Уолъс — каза момичето, когато се приближих. — Ще останете ли при нас?

Не се изненадах. Тук в Сърл, всеки познаваше всички останали, включително и пришълците. Сайлъс Уд сигурно се бе разприказвал.

— Така смятам — отговорих аз.

— Аз съм Пеги Уайът. Този хотел е на баща ми, но аз се грижа за него — обясни тя. — Каква стая искате, мистър Уолъс? А мога ли да ви наричам Дърк? В този градец всички сме приятели.

Огледах я. Имаше приятно дребно тяло. Нещо ми подсказваше, че няма да е никак трудно да я замъкна в леглото си, ако пожелая.

— Разбира се — отговорих. — Стая? А какви стаи имате?

— Честно казано повечето от стаите ни са в ужасно състояние, но имаме един апартамент за брачни двойки. — Тя ме изгледа отдолу нагоре. Имаше дълги, внимателно извити нагоре мигли. — С малка всекидневна, и хладилник за напитки.

— Това звучи добре.

Каза ми каква е цената и тъй като плащаше агенцията, отговорих, че съм съгласен.

Момичето бутна регистъра към мен и аз се подписах. След това заобиколи бюрото и излезе.

— Ще те заведа.

Беше с неизбежните впити джинси. Аз последвах стегнатия й задник до асансъора и се качихме на първия етаж. Тя продължаваше да ме гледа усмихнато. Ако всички в Сърл бяха като това момиче, не можеше да има никакво съмнение, че са приятели помежду си.

Пеги Уайът отключи апартамента и ме пропусна да вляза. Беше комфортен, но малко занемарен, а прозорецът на всекидневната гледаше към главната улица. В спалнята имаше широко двойно легло и от нея се влизаше в малка баня.

— Страхотен е — отбелязах аз и оставих куфара си на пода.

Пеги седна на леглото и се друсна отгоре.

— Пружините не скърцат! — изкиска се тя.

Точно, когато си мислех, че това е неприкрита покана, Пеги стана и отиде във всекидневната.

— Изпий едно за сметка на хотела — предложи тя и отиде до вградения в стената хладилник. — Скоч?

— Само ако ми правиш компания.

— Предпочитам джин. — Пеги напълни чашите и продължи: — Кухнята тук ще ти хареса. Не се храни другаде. Готвачката ни наистина е фантастична. — Подаде ми уискито, вдигна чашата си и отпи. След това въздъхна и ми се усмихна. — По това време винаги имам нужда да пийна нещо. Баща ми никак не одобрява.