Джеймс Чейс - Дай ми смокинов лист

Докато слизах към третия етаж, аз свалих якето си и го омотах около лявата си ръка. Това би могло да ме защити донякъде от острието на ножа.

Асансъорът се отвори на третия етаж. Негърът с козето елече веднага долетя по стълбите отдолу. Когато замахна, само успях да вдигна нагоре ръката с якето. Ако портфейла ми не беше във вътрешния му джоб, щеше да ме среже.

Извих се вдясно и стоварих юмрука си отстрани върху лицето му. Сякаш нямаше нито мускули, нито кости. Свлече де на площадката и започна да мяука като котенце. Изпусна ножа и закри лицето си с ръце.

След това чух другия да слиза надолу по стълбите. Грабнах ножа от пода и се отдръпнах назад. В това време той излетя иззад ъгъла и дойде при мен.

Приятелчето му още мяукаше. Спря се, за да го погледне, след това видя мен.

Показах му ножа.

— Ела, чернъо — подканих го аз. — Бас хващам, че съм по-добър с ножа от теб.

Не е много разумно да предизвикваш отрепка, тъпкана с хероин. Налетя като разярен бик. Ножът му изсвистя към мен, но аз вече бях готов. В армията се бях научил на всички трикове с нож. Не ме улучи за съвсем малко и ножът му се удари в стената. Острието се счупи. Аз хвърлих моя и с цялата си сила стоварих юмрук в челюстта му. Изгасна като духнат пламък на свещ.

Онзи с козия елек започваше да показва признаци на живот. Приближих се до него и го изритах много силно отстрани по главата. Престана да мяука и започна да имитира умряла патица.

Взех му ножа, влязох в асансъора и се качих на шестия етаж. Прибрах се вкъщи и заключих вратата. Отвратителната им воня още се чувстваше във въздуха. Отидох до прозореца и го отворих, за да се проветри.

Останах край него, за да подишам чистия, горещ и влажен въздух. Не исках да оставя тези двамата да се измъкнат безнаказано. Исках да повикам полицията, но се поколебах, защото си спомних, че ме чака работа и че смятах да тръгна за Сърл рано на следващата сутрин. Знаех, че полицията ще ме задържи, докато ме разпита и докато подготви обвинението, но все пак, трябваше да се обадя.

Тъкмо щях да се обърна и да тръгна към телефона, когато една голяма черна кола спря точно пред входа на блока ми. От нея слезе човек. Мина под уличната лампа и видях, че това е едрият негър, който ме заговори, когато си тръгвах от къщата на Ханк Смит. Не можех да сбъркам огромните рамене, малката глава и черните му дрехи.

Веднага изтичах в спалнята, отворих гардероба и намерих пистолета. Проверих дали е зареден, върнах се във всекидневната и пак застанах на прозореца.

Колата още беше там, но нямаше и следа от маймуната. Дали щеше да дойде при мен? Заедно с тези двама главорези ли беше?

Гледах и се обливах в студена пот, знаех, че мога да повикам ченгетата, но се колебаех. Пистолетът в ръката ми вдъхваше голяма увереност. Без него дотогава щях да съм се развикал за патрулната кола. След това видях маймуната да излиза на улицата. Влачеше двамата главорези — единия за ръката, другия за косата. Хвърли ги на задната седалка, като че ли бяха котки, качи се зад кормилото и потегли.

Върнах се с малко нестабилна походка до барчето, налях си уиски в една чаша и го изпих, след което се отпуснах на стола. Никога през живота си не бях изпитвал такъв страх и трябваше да минат някъде около пет минути, докато се съвзема. Запалих цигара с трепереща ръка, изпуших я, станах и отидох в спалнята. Отворих прозореца, за да излезе неприятната миризма, след това се върнах във всекидневната, за да видя дали нещо липсва или е пипано. Нищо не липсваше. Нищо не беше пипано. Отидох в спалнята и също проверих — тук също не липсваше нищо.

Това накара нервите ми да се изопнат. Щях да съм много по-спокоен, ако тези двамата бяха наркомани, тръгнали да разбиват апартаменти, за да намерят пари, но ми стана безпощадно ясно, че бяха дошли или за да ме сплашат, или дори, за да ме убият.

Нервите ми се изопнаха още повече.

Но защо беше всичко това?

Дали защото бях разговарял с Ханк Смит? Не виждах никаква друга причина. Онази маймуна ме беше изчакала, за да ме сплаши. Докато съм бил вътре, може да е видяла адреса ми от талона на колата. Понеже не се изплаших, може да се е обадила на двамата главорези, за да ме изчакат вкъщи и да ми видят сметката.

Седнах на леглото и се замислих за това, което ми каза Ханк — че Мич Джаксън е бил пласъор на наркотици. След това се замислих за самия Ханк Смит. Грозеше ли го някаква опасност? Спомних си дебелата му, намръщена жена и двете хлапета на снимката. Започнах да се потя отново.