Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

— Не смятам, че можем да помъкнем един териер в Холивуд — каза Хелън, като се замисли по въпроса. Хотелите, ако са от висока класа, хич не си падат по кучета.

— Ние? Откъде го измисли това „ние“? Кой твърди, че и ти ще дойдеш?

— Първо шефът ти, а след това и аз. Това прави двама срещу един, скъпи.

— Почакай сега — казах аз неспокойно. — Нямаме достатъчно мангизи, знаеш това. Имаме да плащаме сметки. Дължим още петнадесет вноски за колата. А и този телевизор, за който ти настояваше, не е платен. Не можем да си го позволим. Разбери ме, би било прекрасно да дойдеш с мен, но нека бъдем разумни.

— Зная, няма да бъде лесно при моя ненаситен апетит — каза Хелън замечтано, — но може би ти ще се поограничиш и по този начин ще компенсираме.

— Тази змия Пати Шоу ли те информира? — попитах аз. — Не вярвай на нито една нейна дума. Всеки в службата знае каква лъжкиня е тя. Ето онзи ден…

— Вечерята е сервирана, мистър Хармъс — каза Хелън студено и отнесе яденето в столовата.

Едва когато погълнах половината от шунката и повечето от яйцата и възвърнах силите си, поднових атаката.

— Знам, че Медъкс настоява да дойдеш с мен — казах аз, като бутнах назад стола си и посегнах за една цигара. — Но тъй като предлага само 30 долара за твоите услуги и това е под тарифите на профсъюза, трябва да погледнем разумно на нещата. Ако имах някакви излишни мангизи…

— Не се тревожи — каза Хелън, като се усмихна. — Идвам с теб и това няма да ти струва и цент. Намерих си работодател.

— Искаш да кажеш, че ще спечелиш пари?

— Да, скъпи. За щастие все още имам някакво влияние в застрахователния бизнес. И въпреки че съм омъжена за теб, репутацията ми си остава неопетнена. Щом Пати ми каза каква каша се забърква, аз се обадих на Тим Андрюс и го попитах дали не иска да го представям в това разследване. Той беше очарован от идеята и до ми плаща хонорар от 100 долара, както и текущите разходи.

Опулих се.

— Но това е невероятно щедро! И Андрюс ли мисли, че зад застраховката на Джелърт се крие измама?

Отначало не мислеше, но аз го убедих — каза Хелън безсрамно.

— Сто долара! Та ние още сега можем да изплатим някои от сметките си. Но чакай малко. Аз познавам Андрюс. Той е вълк, който дори не си прави труда да си слага овча кожа. Надявам се, че не очаква освен бачкането и да му танцуваш гола върху бюрото?

— Ти имаш ли нещо против? — попита Хелън, повдигайки вежди.

Замислих се.

— Е, за сто долара човек трябва да бъде готов да направи и някои жертви. Зависи от това какъв танц ще поръча и какво аз ще получа.

Тя заобиколи масата, застана зад мен и обви ръце около врата ми.

— Наистина ли нямаш нищо против да дойда с теб, Стив?

— Все ще го понеса някак.

— Ако искаш, мога да те пусна до полудуваш.

— За лудуване ми стига и собствената ми територия-отвърнах аз, като я придърпах върху коленете си. — Позволете да ви направя практическа демонстрация, мисис Хармъс.

Пристигнахме в Лос Анжелос около три часа следобед и докато Хелън се настаняваше с багажа в хотел „Кълвър“, където бях резервирал двойна стая, аз отидох при Тим Фаншоу — шефа на местния филиал.

Фаншоу беше едър, дебел, обръснат до синьо образ, който, изглежда, смяташе полицата на Джелърт за едно от най-забавните неща, които е срещал. Не му се сърдех. Тази история не му мътеше водата.

— Медъкс се обади преди около час — каза той, след като обсъдихме заедно подробностите по полицата. — Проверил е отпечатъка, но нищо не се получило. Сигурно се е надявал, че момичето има досие.

— Никога не съм вярвал в това — казах аз. — Тя не би оставила отпечатъка на полицата, ако го има в някое полицейско досие. Но все още не смятам, че отпечатъкът е попаднал там случайно. Много ти е лесно да седиш и да се хилиш, но ти нямаш таралеж в гащите, ако такъв въобще съществува.

Фаншоу продължи да се хили.

— Не гледам на тая работа сериозно — каза той. — Проблемът с Медъкс е, че тая негова подозрителност накрая ще го вкара в гроба. Защо не се довери поне малко на Гудиър. Това момче е адски добър агент. За мен е голям късмет, че го прехвърлиха тук. Не знам дали си чул, но той уреди страхотна сделка с Джойс Шърмън. Това е може би най-съвършената полица, която аз съм виждал. Тя покрива риска от всякакъв ъгъл. А от вноската, която измъкна от нея, може да ти се изправи косата. И той уреди цялата тази работа, само като си направи труда да отиде и лично да й напомни да поднови застраховката си срещу кражба и пожар. Повечето от мухльовците, които работят при мен, щяха да й се обадят по телефона или да я уведомят писмено, а Гудиър отиде лично. Заслужава си да му се довериш, а не да го оплюваш.